Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Изведнъж се чу радостният вик на Базил, придружен от див, почти безумен смях. Франсоа и Люсиен изплашено погледнаха брат си, като не разбираха как може да се смее при такива тежки обстоятелства.
Базил размахваше брадвичката и викаше:
— Елате, елате тук! Намерих великолепна вечеря!
Братята се приближиха и като видяха, че Базил показва ставите на бизона, разбраха причината за веселието му. Костите бяха пълни с мозък!
— Тук има няколко килограма! — продължаваше Базил. — Та това е най-вкусната част от бизона! От него може да се приготви вечеря за дванадесет души, а ние се готвехме да си легнем гладни. Колко глупаво, че не се сетихме за това по-рано, а подминахме толкова скелети! Помогнете ми да пренеса тези кости и аз ще ви покажа как се приготвя вечеря.
Скоро с помощта на брадвичката момчетата извадиха мозъка, който се оказа много вкусен. Ловците отново се развеселиха и бързо забравиха глада и жаждата. Оставаше мозък най-малко още за два дни, а той беше и извънредно хранителен. Успокоени от това, момчетата легнаха и въпреки проливния дъжд заспаха дълбоко. Излишно е да казваме, че смъртната присъда на Жанет беше отменена.
Глава седемнадесета
На следващото утро момчетата станаха весели и бодри, отпочинали си бяха и конете, заситени от добрата храна.
Накладоха огън и отново опекоха от мозъка. След като хапнаха и натовариха останалия запас върху гърба на Жанет, ловците отново тръгнаха по бизоновия път.
Местността, през която се движеха сега, спадаше към така наречената вълниста прерия. Прерията не винаги е гладка равнина, както някои предполагат. Напротив, тя често е покрита с високи хълмове и е прорязана от долове.
Момчетата срещаха по пътя си високи хребети, между които зееха дълбоки падини. Картината на степта напомняше морска повърхност след силна буря. Това бяха сякаш застинали редици високи вълни, чиято вода се е превърнала в земя и се е покрила със зелена трева.
Височините и доловете в прерията се простираха от изток към запад, а момчетата вървяха на север, така че пътят им ту слизаше, ту се издигаше по земните гънки.
Те жадно оглеждаха местността с надежда да видят бизоните, но съвсем не очакваха зрелището, което внезапно изникна пред очите им.
Току-що бяха изкачили един от ридовете, зад който се простираше малка, дълбока, почти кръгла долина, покрита с трева. Около нея течеше ручей, а по брега му растяха ниски върби.
На поляната, оградена от ручея и дърветата, ставаше нещо толкова необикновено, че момчетата веднага спряха конете.
Няколко животни се бяха вкопчили в смъртна борба. Те бяха около дванадесет, грамадни, страшно разярени. Боят беше толкова ожесточен, че пялата трева беше изровена от копитата им.
— Бойната стойка, а главно страшното мучене убеди момчетата, че виждат пред себе си бизони.
Но защо ловците ги гледаха с такова безкрайно учудване? Нали нямаше нищо чудно в това, че най-после видяха бизони, след като бяха вървели след тях дни наред. Отговорът се криеше в това, че бизоните, които се биеха долу, бяха бели!
Братята не намираха думи, за да изразят учудването си. Те стояха мълчаливо и смаяно гледаха към долината, без да вярват на очите си. Да, нашите герои действително виждаха пред себе си бели бизони, макар главата и краката на някои от тях да бяха тъмни. Най-чудното беше, че между тези животни нямаше нито един обикновен черен или кафяв бизон. Момчетата напразно се мъчеха да си обяснят как са могли тук да се съберат само бели бизони, и то толкова много. Но както и да е, белите бизони бяха пред тях и ако успееха да убият поне един от тях, целта на пътешествието щеше да бъде постигната.
Но дали ще успеят? Увлечени в борбата, животните не забелязваха момчетата. Братята решиха двама да останат на конете, за да имат възможност да преследват животните, а третият да се приближи пеш и да се опита да стреля, преди те да се разбягат. Тази задача беше възложена на Базил, който слезе от коня и започнала лази към бизоните, а другите двама останаха на височината. Базил стигна до върбалака, без да бъде забелязан, и се озова на петдесет крачки от стадото. Бизоните продължаваха да вилнеят, като вдигаха прах и с рев се нахвърляха един върху друг. Базил изчака, докато най-голямото и съвсем бяло животно се приближи до него, и стреля. Грамадното животно падна, а другите, щом чуха гърмежа и усетиха врага, веднага прекратиха боя и се спуснаха към прерията.