Ръкописът убиец

Докато вечеряхме, се опитах да я уговоря да отидем до нас в Бронкс, за да погледнем още веднъж ръкописа. Преживях неприятен момент, когато ме попита защо, след като живея в Бронкс, съм дал пощенски клон на Клинтън Стейшън, но бързо намерих отговор, който я задоволи. Каза ми, че ще дойде за ръкописа, но до апартамента няма да се качва. Бе неприятен фактът, че срещата ни бе на токова оживено място, но тъй като нито аз, нито тя видяхме някакви познати, реших да осъществя замисъла си.

Докарах колата пред хотела и тя се качи вътре. Тръгнахме към Вашингтон Хайтс. В една странична улица всичко се оказа далеч по-просто отколкото с Дайкс. Казах, че стъклото се е изпотило и посегнах уж за носната си кърпа, а измъкнах предварително приготвения гаечен ключ, с който я ударих по главата. Тя не произнесе нито звук. Още веднъж се наложи да я ударя, когато по едно време се размърда.

В парка влязох в глуха и безлюдна алея, но тъй като бе едва десет вечерта, се уплаших, че за беля може да се появи случаен минувач, затова напуснах парка и още два часа обикалях из града. Накрая се върнах в същата тази пуста алея. Сега рискът бе минимален и трябваше да го поема. Измъкнах я от колата и я оставих близко до банкета. После минах през нея. Напуснах веднага местопрестъплението и се отправих на запад. След като се отдалечих достатъчно, спрях да огледам колата за следи от кръв. Всичко бе чисто, тъй като аз минах през нея съвсем бавно.“