Ръкописът убиец
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владо Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът убиец». Краткое содержание книги:
Отнесох романа вкъщи. След като се бях натъкнал случайно на него и го бях прочел, каква бе гаранцията, че някой друг няма да го намери. След като се прибрах, дълго се мъчих да заспя, но после станах, облякох се, взех такси и тръгнах към Съливан стрийт, където живееше Дайкс. Вдигнах го от леглото и му казах, че съм намерил романа и съм го прочел. Тъй като бях развълнуван, извърших ужасна грешка. Попитах го откъде знае, че съм написал доноса срещу О’Мелли. Трябваше да се сетя, че това е измислица, но не го направих.
Това, естествено, нямаше значение. Той наистина знаеше.
Бях съчинил писмото вкъщи, където и сега пиша тези редове. От предпазливост бях напечатал доноса на машина в «Клуба на пътешествениците». Шансът да ме открият бе едно на милион, но и той се оказа достатъчен. Във връзка с факта, че нашата кантора се бе наела със защитата на О’Мелли, ни бяха предоставени всички веществени доказателства, включително и анонимното писмо. Дайкс доста добре владееше ориентацията в документите и съгласно установената практика бе обработил и анонимката. Беше забелязал, че буквата «т» се различава от останалите и е наклонена вляво. Този недостатък бе открил и при други документи. Бе го открил в паметната бележка, която бе адресирана до него и написана преди два месеца на пишещата машина в «Клуба на пътешествениците» от мен. Бях забравил за това, но и да бях си спомнил, нямаше да му отдам необходимото внимание. Дайкс се бе вкопчил в този на пръв поглед нещо неозначаващ факт и с лупа бе сравнил двата документа. Бил твърдо убеден, че двата документа са написани на една и съща машина. Не че имаше някакво значение, но за него това е било достатъчно.
фактът, че съм намерил и прочел ръкописа, го разтърси здраво. Той ми се кълнеше, че не е имал намерение да ме издава и аз му повярвах. Аз го упрекнах, че може би е споделил това с други лица, но той се закле, че не го е направил. Според думите му ръкописът, открит от мен, е втори екземпляр от романа, върнат му от издателството «Шол и Хан», където го бил предложил. Стенографският запис и напечатаният екземпляр от романа, направени от някаква машинописка, също бяха у него. Той ми ги даде и аз ги унищожих. След два дни прочетох ръкописа, който бе у мен отново и унищожих и него.
Мислех, че опасността е отминала. Нищо престъпно не бях извършил, но ако се разбереше, че съм написал анонимен донос против съдружника си, репутацията и кариерата ми щяха да рухнат. Не ставаше дума за О’Мелли, а за сегашните ми партньори и много други хора, с които съм свързан. Щях да бъда свършен човек. Засега се чувствах вън от опасността. Ако Дайкс не лъжеше, а аз бях уверен, че той казва истината, всички екземпляри на ръкописа бяха унищожени. Той ми даде дума, че няма да каже никому нищо, но аз се надявах повече на това, че той самият е заинтересуван да си държи езика зад зъбите. Неговото собствено благополучие зависеше от това на кантората. С рухването на едното щеше да загине и другото.
Няколко пъти посещавах Дайкс по вечерно време и веднъж направих глупава и необмислена постъпка, макар че тогава не осъзнавах това. Всъщност греша — случката стана не у тях, а в офиса ни в работно време. Бях извадил молбата на Дайкс за напускане и я бях сложил на бюрото си. Доколкото си спомням, попитах го без всякакъв повод от Шекспир ли е взел заглавието на романа. Не, каза ми той. Взето е от третата строфа на псалм 145 и аз написах на ъгъла на молбата му Пс. 145–3.“