Имението на Фарнъм

— Non, non! Je suis américain. Nous sommes tous américains.

— Vraiment? Impossible!

— C’est vrai, monsieur. Je vous en assure. Les Etats-Unis de l’Amérique.24 — Джо посочи към стърчащия пилон.

По-нататък стана доста трудно да се проследи разговорът, защото и двете страни се опитваха да говорят на развален френски. Най-накрая млъкнаха и Джо каза:

— Хю, той ме помоли — заповяда ми — да отида в палатката му и да поговорим. Помолих го първо да ви освободи. Той каза „не“. „Не, по дяволите“, ако трябва да бъда точен.

— Помоли го поне да освободи жените.

— Ще се опитам. — Джо заговори на високия мъж. — Той каза, че enceinte femme25 — това е Барбара — може да седне на мястото си. А, „дебелата“ — има предвид Грейс — трябва да дойде с нас.

— Добра работа, Джо. Постарай се да ни уредиш някаква сделка.

— Ще се опитам. Не го разбирам твърде добре.

Тримата влязоха в шатрата. Барбара откри, че може да седне на земята и дори да се протегне. Но невидимата мрежа продължаваше да държи здраво Хю.

— Татко — заговори бързо Дюк, — това е нашият шанс, тъй като наоколо никой не разбира английски.

— Дюк — отговори уморено Хю, — не виждаш ли, че козовете са у него? Предполагам, че ще останем живи, докато не го дразним — и нито минутка повече.

— Няма ли поне да се опиташ да се бориш? Къде отидоха онези глупости, че си свободен човек и смяташ да си останеш такъв?

Хю се почеса по наранената ръка.

— Дюк, няма да споря с теб. Ако направиш нещо, ще ни убият. Така виждам аз нещата.

— Значи наистина са били глупости — заяви презрително Дюк. — Е, нищо не обещавам.

— Хубаво. Зарежи.

— Нищо не обещавам. Само ми кажи едно нещо, татко. Какво е усещането да те командват, вместо ти да командваш?

— Не ми харесва.

— Нито пък на мен. Никога няма да го забравя. Надявам се да си го получиш.

— Дюк, за Бога, стига приказва глупости — обади се Барбара. Дюк я погледна.

— Ще млъкна. Но ми кажи само едно нещо. Къде ти направиха бебето?

Барбара не отговори. Хю изрече тихо:

— Дюк, ако се измъкнем живи от това, обещавам ти да те спукам от бой.

— По всяко време, старче.

Спряха да говорят. Барбара се пресегна и потупа Хю по глезена. Край купчината домакински уреди се бяха събрали петима мъже и ги разглеждаха. Към тях се приближи друг човек и им даде някакви заповеди; те се разпръснаха. Той също разгледа купчинката, после погледна към убежището и влезе вътре.

Хю чу шум на вода и след това видя как по руслото на потока се понесе кафява вълна. Барбара вдигна глава.

— Какво е това?

— С бента ни е свършено, но няма значение.

След доста време Джо излезе сам от павилиона. Той се приближи до Хю и каза:

— Значи ето какво разбрах. Не съм съвсем сигурен дали е точно; той говори патоа и никой от двама ни не го разбира добре. Ето какво е в общи линии: ние сме нарушители, това е частна собственост. Той е решил, че сме избягали затворници — думата е на друг език, не на френски, но, общо взето, смисълът е такъв. Успях да го убедя, или поне така мисля, че сме невинни граждани и че сме попаднали тук не по наша вина. Така или иначе, той не е ядосан, въпреки че технически ние сме престъпници — влизане в частна собственост и садене на растения там, където не трябва да има селско стопанство, строеж на бент, къща и други такива неща. Мисля, че всичко ще бъде наред — стига да правим онова, което ни се казва. Той ни намира за доста интересни — начинът, по който сме се оказали тук, и всичко останало.