Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
Когато натежалата Барбара легна удобно, със свити в коленете крака, Хю попита:
— Какво ще кажеш?
Тя мълча дълго време.
— Хю, ужасно съжалявам. Вината е моя, нали?
— Твоя ли? Защото някаква жена с болен мозък е насочила омразата си срещу теб? Ти сама ми каза веднъж да не виня себе си заради грешките на другите. Трябва да послушаш собствения си съвет.
— Нямах предвид това, Хю. Става въпрос за сина ти. Грейс не може да си тръгне без него. Той каза ли ти нещо? За мен?
— Само за глупавата идея, която е обсебила Грейс. Какво трябва да ми каже?
— Чудя се дали имам право да ти го кажа. Но при всички случаи ще го направя. Хю, след като Карън умря, Дюк ми предложи да се ожени за мен. Аз отказах. Той беше наранен. И изненадан. Разбираш ли… Ти знаеше ли за Карън и Джо?
— Да.
— Не знаех дали Карън ти е съобщила. Когато тя реши да се омъжи за Джо, аз реших, че трябва да се омъжа за Дюк. За Карън това беше най-нормалното нещо и аз се съгласих. Тя може и да е споделила с Дюк. Във всеки случай той очакваше от мен да кажа „да“. А аз казах „не“. Той беше наранен. Съжалявам, Хю. Ако пожелаеш, ще отида да му заявя, че съм променила решението си.
— Не бързай! Мисля, че си направила грешка. Но няма да ти позволя да я поправиш, само за да ми доставиш удоволствие. Какво смяташ да правиш? За Джо ли мислиш да се омъжиш?
— За Джо ли? Никога не съм мислила да се омъжвам за Джо. Въпреки че бих го направила със същата готовност, както и за Дюк. Хю, искам да постъпя така, както винаги съм искала. Каквото пожелаеш ти. — Тя се обърна на една страна и го погледна в очите. — Знаеш това много добре. Ако поискаш да се омъжа за Джо, ще го направя. Ако кажеш да се омъжа за Дюк, ще се омъжа за него. Казваш и го правя.
— Барбара, Барбара!
— Говоря сериозно, Хю. Готова съм на всичко. Напълно ти се подчинявам. Не за някои неща, а за всичко. Не е ли било така през цялото време, когато сме били заедно? Аз играя по книгата.
— Стига дрънка глупости.
— Може и да са глупости, но са истина.
— Дори да е така. Искам да се омъжиш за когото пожелаеш ти.
— Това не мога да го направя. Защото ти вече си женен.
— Какво?
— Нима си изненадан? Не, просто аз те изненадах, когато започнах да говоря за това след толкова дълго мълчание. Но така стоят нещата и винаги е било така. Тъй като не мога да се омъжа за теб, ще се омъжа за когото кажеш. Или изобщо няма да се омъжа.
— Барбара, ще се омъжиш ли за мен?
— Какво каза?
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Да.
Той се наведе и я целуна. Тя отвърна на целувката му с отворени устни и изцяло подчинена на волята му.
Накрая той се отдръпна.
— Искаш ли малко хлебчета?
— Още не.
— Мисля, че трябва да го отпразнуваме някак. Поводът заслужава шампанско, но разполагаме само с царевични питки.
— Добре, ще си гризна една хапка. И глътка вода. Хю, любими мой Хю, какво ще правиш с Грейс?
— Нищо. Тя се разведе с мен. Всъщност се разведе още преди месец, в деня… в деня, когато погребахме Карън. Причината все още да живее с нас е просто липсата на друго жилище. Тук нямаме нужда от съдия, за да узаконим развода, нито имаме нужда от разрешително, за да се омъжа за теб.
Барбара постави ръцете си на корема.
— Моето разрешително е точно тук! — Гласът й беше спокоен и щастлив.
— Нима детето е мое?
Тя го погледна.
— Погледни на изток.
— Кое да гледам?
— Да виждаш Тримата влъхви да идват насам?
— Уф, какъв съм идиот!
— Твое е, любов моя. Това е нещо, което една жена никога не може да докаже, но може да знае със сигурност.
Той отново я целуна. Когато се откъсна от устните й, тя го погали по бузата.
— Сега бих искала да похапна царевични питки. И то много. Умирам от глад. Чувствам се изпълнена с живот и нямам търпение да го изживея.
— Да! Утре започва меденият ни месец.
— Днес. Той вече започна, Хю. Ще го впиша в дневника. Скъпи, довечера може ли да спя на покрива? Ще успея да се изкача по стълбата.
— Искаш да спиш с мен? Малко развратно момиче!
— Нямах предвид това. Сега хич не съм развратна, хормоните ми просто се бунтуват срещу това. Без никаква страст, скъпи. Просто любов. Изобщо не ставам за меден месец. С огромно удоволствие ще спя с теб; ти можеше да го правиш през всичките тези месеци. Не, скъпи, просто не искам да спя в една стая с Грейс. Страхувам се от нея — боя се за бебето. Може и да са глупави страхове.
— Не, не са. Може и да не е необходимо, но трябва да вземем предпазни мерки. Барбара, какво мислиш за Грейс?