Бебето е мое

— Теорията на всичко?

— Името е шеговито. По-точното наименование е Теория на великото обединение, но да, може да се нарече и Теория на всичко. Някои от нас смятат, че топ кваркът ще разкрие една малка част от нея.

— И ти искаш да бъдеш нещо като Айнщайн за тази нова физика?

Джейн се залови да изтрие с върха на пръста си едно петънце от гранитната повърхност.

— Из целия свят има брилянтни физици, които вършат същата работа.

— Но ти не се боиш от никого от тях, нали?

Тя се усмихна широко.

— Ни най-малко.

Той се засмя.

— Късмет, професоре. Надявам се да успееш.

— Благодаря ти.

Джейн го зачака да смени темата, защото повечето хора много бързо придобиваха празен поглед, когато им заговореше за работата си. Вместо това Бонър стана, взе пакет с чипс от килера и като се настани на червената пейка в кътчето за закуска, я заразпитва за начина на действие на суперколайдерите.

Много скоро тя вече седеше насреща му, хрускаше чипс и му обясняваше за колайдера Теватрон във „Фермилаб“, както и за новия колайдер, който Европейският център за ядрени изследвания строеше в Женева, Швейцария. Обясненията й предизвикаха нови въпроси.

В началото отговаряше нетърпеливо, развълнувана, че е открила лаик, който искрено се интересува от физиката на елементарните частици. Беше уютно да си седи в топлата кухня късно вечерта, да похапва чипс и да обсъжда работата си. Почти можеше да повярва, че между тях има истинска връзка. Ала фантазията й се изпари, когато си даде сметка, че му обяснява компонентите на семейството на лептоните и — което бе още по-лошо — че Кал я разбира.

Стомахът й се сви, когато осъзна с каква лекота той схваща тези сложни идеи. Ами ако бебето й се окаже дори по-брилянтно, отколкото се боеше? От тази мисъл й се зави свят и се впусна в сложно обяснение за Хигс бозона, което скоро му дойде в повечко.

— Боя се, това вече е твърде трудно за мен.

Искаше й се да има повод да изкрещи, че не я разбира, защото е твърде тъп, но единственото, което можа да каже, беше:

— Наистина стана доста заплетено. — Тя се надигна. — Уморена съм. Май ще си лягам.

— Добре.

Джейн реши, че спокойно може да избере и този момент, за да сложи край на пленничеството си. Съпругът й беше в добро настроение и може би щеше да посрещне новината нормално.

— Между другото, Кал, трябва ми кола. Нищо специално, просто да мога да се придвижвам. С кого да говоря?

— С никого. Ако трябва да отидеш някъде, аз ще те откарам.

И просто така, приветливостта му се изпари сякаш за миг. Той стана и излезе от кухнята, слагайки край на разговора.