Бебето е мое

— Не. — Кал я погледна, разширените му ноздри и стиснатите устни сякаш я предизвикваха да спори с него. Възнамеряваше да защити позицията си, макар да знаеше, че тя е погрешна.

— Навярно не би трябвало да се учудвам, че мислиш така. Толкова типично за начина, по който известните спортисти се отнасят с почитателките си. Жените стават, за да се позабавляваш с тях в леглото, но не са достатъчно добри, за да бъдат част от живота на една звезда.

— Да не се опитваш да кажеш, че искаш да бъдеш част от живота ми? Трудничко ми е да го повярвам, професоре, при положение че не харесваш нищо у мен.

— Нарочно изкривяваш думите ми. Просто ти казвам, че не съм съгласна да спя с теб нощем, когато знам, че не ме обичаш, и особено когато през деня ме държиш заключена. Не отричай, че щеше да се отнасяш различно, ако някоя от твоите празноглавки бе сторила това, което направих аз.

— Никоя от тях не е достатъчно умна, за да планира това, което ти извърши! И нямам никакви „празноглавки“!

Едната вежда на Джейн подскочи.

— За мъж като теб е важно жена му да бъде отражение на самия него. Искаш до себе си младост и красота, защото именно така желаеш да изглеждаш в очите на другите: млад и здрав, съвършен физически екземпляр, който няма за какво да се тревожи, най-малко пък за това, че Кевин Тъкър може да му отнеме мястото.

Кал преметна крак през ръба на леглото и се изправи.

— Това е най-отегчителният разговор, който съм водил някога.

— Още едно доказателство за нашата несъвместимост, защото за мен диалогът ни е повече от интересен. Какво ще правиш, когато кариерата ти на играч приключи, Кал?

— Няма защо да се тревожа за това още дълго време.

— Виждала съм те как слизаш с куцукане от колата, след като си седял твърде дълго, а и имам чувството, че тези половинчасови душове, които вземаш сутрин, не се дължат на прекомерната ти любов към личната хигиена. На тялото ти започва да му идва в повече и то няма да издържи още дълго.

— Сега и от ортопедия ли взе да разбираш?

— Знам какво виждам.

— Няма да ти купя кола. — Той се запъти към вратата.

— Не съм те и молила — извика тя след него. — Възнамерявам да си я платя сама.

— Няма да го направиш. — Бонър подаде глава през вратата. — И ще те вкарам в леглото си.

Джейн се измъкна от завивките, в които се беше оплела, и се изправи, придърпвайки нощницата си надолу.

— Няма да си легна с мъж, който не ме харесва.

— Ще поработим върху тази част.

— Дори не сме били на среща.

— Вече го направихме два пъти!

— Онова не бе нищо повече от медицинска процедура.

Очите му се присвиха.

— Никога не сме се целували — продължи тя, без да отстъпва от своето.