Бебето е мое

Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва на чутото.

— Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.

— Дотук беше! — Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. — Опа, сладурче!

Тя установи, че се взира в дъното на дънките му — протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.

— Кал?

— Аха?

— Моля те, пусни ме.

— След минутка. — Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. — Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.

— Къде отиваме?

— Да посетим Злата кралица.

— Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!

— Сега помълчи — каза той, когато достигнаха последното стъпало. — Трябва страшно да се съсредоточа, за да не се обърна твърде бързо и да ударя главата ти в стената, че току-виж си получила сътресение на мозъка, от което коефициентът ти на интелигентност може да падне до нивото на обикновените човешки същества и да започнеш да се държиш като такова.

— Спалнята ми е ей там.

— Обаче Злата кралица е насам.

И той се насочи към своята стая.

— Каква зла кралица? За какво говориш? Пусни ме веднага или ще запищя, сякаш тук се извършва убийство, а след това наистина ще се погрижа да има такова.

— Вече скрих всички електрически уреди и не възнамерявам да вземам душ, ако преди това не съм те заключил в дрешника.

Той наведе рамо и Джейн усети, че я слагат върху нещо меко. Вдигна очи и видя собственото си отражение.

Косата й беше разрошена, нощницата й — омотана около бедрата, кожата й — зачервена. Кал, който стоеше до леглото, се приведе напред и погледна към огледалото под балдахина.

— Огледалце, огледалце от стената, коя ще бъде най-гола на земята?

Злата кралица! Джейн сграбчи една възглавница и я метна по него.

— Не си го и помисляй!

Хвърли се към другия край на леглото, ала той я сграбчи за нощницата и я издърпа назад.

— Време е добрият стар Гуфи да изчезне, за да може възрастните да си поиграят.

— Не искам да играя с теб и да не си посмял да ме съблечеш, арогантен задник такъв!

Матракът хлътна, когато Бонър я възседна.

— Нямаше как да не забележа, че твоят наистина си го бива. Какво ще кажеш да го поразгледам по-отблизо?

Посегна към ръба на нощницата й.

— Недей, Кал. — Джейн притисна дрехата към бедрата си, но още докато го правеше, си даде сметка, че всъщност иска той да я съблече. И защо не? Нали бяха женени?