Бебето е мое

— Добре съм, благодаря.

— На трийсет и четири е — обяви Джим от мястото си до кухненския плот.

Лин сякаш се сепна за миг, а после се усмихна.

— Очарована съм.

Джейн усети, че започва да изпитва симпатия към майката на съпруга си. Баща му се настани на един от столовете до плота и изпружи крака.

— Кал каза, че си падала по южняшките селяни. Значи страшно трябва да те хареса, Амбър.

Джейн видя сина да отправя озадачен поглед към баща си, не й убегна и едва забележимото безочие, промъкнало се изведнъж в тона на Джим Бонър. Жена му обаче изобщо не реагира.

— Кал несъмнено ти е казал, че току-що се върнахме от почивка, съчетана с медицинска конференция. Наистина съжалявах, че не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъединиш към нас на снощната вечеря. Но ще поправим пропуска в събота. Джим, ако не вали, може да запалиш скарата.

Джим кръстоса глезени.

— О, Амбър, след като Джейн толкова харесва южняшките традиции, не е ли по-добре да забравим за скарата и ти да й приготвиш някой от специалитетите на семейство Глайд? Например боб със сланина или пък малко от онази пача, дето майка ти я приготвяше. Някога опитвала ли си пача, Джейн?

— Не, мисля, че не съм.

— Не мога да си представя, че Джейн би поискала нещо такова — хладно каза Лин. — Вече никой не яде пача.

— Може отново да я върнеш на мода, Амбър. Защо не кажеш на всичките си шикозни приятелки следващия път, когато отидеш на някоя от онези големи благотворителни събирания в Ашвил.

Кал се взираше в родителите си така, сякаш ги виждаше за първи път.

— Откога наричаш мама Амбър?

— Това й е името — отвърна Джим.

— Ани го използва, но никога не съм чувал ти да се обръщаш към нея така.

— Къде пише, че човек трябва да прави нещата по един и същи начин цял живот?

Кал погледна към майка си, ала тя не каза нищо. С очевидно неудобство той се извърна и отново отвори вратата на хладилника.

— Наистина ли никой не иска сандвич? Мамо?

— Не, благодаря.

— Пачата е част от наследството на семейство Глайд. — Джим явно нямаше намерение да се откаже току-така от тази тема. — Нали не си го забравила, Амбър?

Той прониза жена си с толкова студен поглед, че Джейн усети пристъп на съчувствие към майката на съпруга си. Знаеше точно какво е да попаднеш под прицела на подобен поглед. Без да изчака отговор, Джим се обърна към нея:

— Пачата е като наденица, Джейн, но се прави от свинска глава без очите.

Лин се усмихна малко сковано.

— Направо отвратително. Не знам защо майка ми изобщо я приготвяше. Преди малко се чухме по телефона — именно от нея разбрах, че се чувстваш по-добре. Изглежда, че доста те е харесала.

— И аз я харесвам. — Джейн искаше да сменят темата също толкова силно, колкото и новата й свекърва.