Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
Избърсах си ръцете в одеялото. Нямаше смисъл да цапам нещо друго с кръв.
Зигмунд, пингвинът, с когото спях от време на време, бе само опръскан. Просто няколко капчици по рошавото му бяло коремче. Е, все някакъв късмет! Почти го пъхнах под мишница, за да го държа, докато давам показания. Но Долф вероятно не би ме издал. Сложих Зигмунд по-далече от най-гадните петна, сякаш това щеше да помогне. Но се почувствах по-добре при вида на глупавата играчка, натикана в безопасност в ъгъла. Да му се не види.
Зербровски надничаше в аквариума. Погледна към мен.
- Това са най-големите проклети скаларии, които съм виждал! Човек може да си ги опържи в тигана!
- Остави рибите на мира, Зербровски! - посъветвах го.
Той се ухили.
- Разбира се, беше просто предложение!
В кухнята Долф седеше със скръстени на масата ръце. Изражението му бе неразгадаемо. Ако бе разстроен, че тази нощ катастрофата ми се е разминала на косъм, не му личеше. Но пък на Долф никога нищо не му личи. Най-силната емоция, която някога съм го виждала да изявява, бе точно в този случай. Зомбито убиец. Избитите цивилни.
- Искаш ли кафе? - попитах.
- Определено.
- И аз - обади се Зербровски.
- Само ако се помолиш!
Той се облегна на стената точно до кухнята.
-Моля!
Извадих торбичка със зърна от фризера.
- Ти си държиш кафето в хладилника! - изуми се Зербровски.
- Никой ли не ти е варил истинско кафе? - попитах.
- Моята представа за хубаво кафе е „Тейстър'с чойс“16.
Поклатих глава:
-Варварин!
- Ако вие двамата сте свършили с хитроумните подмятания - обади се Долф, - дали не бихме могли да започнем с показанията?
Каза го с доста по-мек тон, отколкото изискваха думите му.
Усмихнах се на него и Зербровски. Дявол го взел, приятно ми беше да ги видя и двамата. Сигурно бях по-тежко ранена, отколкото предполагах, след като се радвах на Зербровски!
- Ами, спях си и си гледах работата, когато се събудих и открих, че над мен се е надвесило зомби - отделих една доза зърна и ги сипах в малката черна кафемелачка, която си бях купила, защото подхождаше на кафеварката.
- Какво те събуди? - попита Долф.
Натиснах бутона на мелачката и кухнята се изпълни с богатия аромат на прясно смляно кафе. Ах, каква наслада!
- Надуших трупове - заявих.
- Обясни ми.
- Сънувах и надуших трупна гнилоч. Не влизаше в сюжета на съня. Това ме събуди.
-И после? - Долф беше извадил вечното си тефтерче. Държеше молив.
Съсредоточих се в дребните подробности по ритуала с варенето на кафе и разказах на полицая всичко, включително подозренията си за сеньора Салвадор. Докато свърша, кафето започна да кипи и да изпълва апартамента ми с онзи присъщ на кафетата великолепен аромат.
- Значи смяташ, че Доминга Салвадор е нашата съживителка? - попита Долф.
-Да.
Той се втренчи в мен през малката маса. Гледаше ме извънредно сериозно.
- Можеш ли да го докажеш?
-Не.
Той си пое дълбоко дъх и затвори за миг очи.
- Страхотно, направо страхотно!
- Кафето ми мирише на готово - обади се Зербровски. Беше седнал на пода, с гръб, облегнат на кухненската каса.
Станах и напълних чашите.
- Ако искате захар или сметана, на самообслужване сме! - сложих сметана - истинска - на кухненския барплот заедно със захарницата. Зербровски си сипа много захар и солидна лъжица сметана. Долф предпочете кафе без примеси. Така го пия и аз през повечето време. Тази нощ обаче си сложих сметана и го подсладих. Истинска сметана в истинското кафе. Ммм, вкуснотия.
- Ако успеем да влезем в дома на Доминга, ще можеш ли да
намериш улики? - попита Долф.
- Улики за нещо - определено, но за вдигането на зомби-убиец. -поклатих глава. - Ако тя го е вдигнала и то е избягало, тогава няма да иска да го свързват с нея. Ще е унищожила всички улики, просто, за да си запази имиджа.
- Искам да я пипна! - заяви Долф.
-И аз.
- Може да се опита да ти посегне отново. - обади се Зербровски от прага. Духаше на кафето си, за да го охлади.
- Без майтап! - казах.
- Смяташ ли, че ще опита отново? - поинтересува се Долф.
- Вероятно. Само че как, мътните го взели, двете зомбита са проникнали в апартамента ми?
- Някой се е справил с ключалката - предположи сержантът. - Дали зомбитата.
- Не, едно зомби би избило вратата с все пантите, но няма да си губи времето да човърка ключалката. Дори ако има достатъчно сръчност и умения да се справи с тази задача.
- Значи някой с нужните умения е отворил вратата и ги е пуснал вътре - уточни Долф.
16
Nescafe Taster's Choice - марка популярно разтворимо кафе, рекламирано като „много високо качество“ - Бел. пр.