Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия

- Добре, Анита, какво точно стана? Погледнах към дневната. Беше почти празна. Зомбитата бяха отнесени. Изпържени на улицата, вече пепел. Забавление за целия квартал. Семейно развлечение.

- Дали бих могла да се преоблека преди да давам показания, моля?

Долф ме погледа секунда-две, после кимна.

- Страхотно! - изправих се, стиснала одеялото около мен, краищата

- внимателно подгънати. Нямах намерение да се препъвам в него все пак. Достатъчно се бях изложила тази нощ.

- Запази тениската като улика - подвикна полицаят.

Без да се обръщам, отвърнах:

- Ама естествено!

Бяха покрили с чаршафи по-страховитите петна, за да не разнасят кръвта из цялата сграда. Мило.

В спалнята смърдеше на гнил труп, застояла кръв и стара смърт. Боже. Тази вечер няма да мога да заспя тук. Дори и аз си имам граници.

Най-много ми се искаше да взема душ, но не смятах, че Долф ще ме чака толкова време. Задоволих се с джинси, чорапи и чиста тениска. Занесох всичко в банята. Затворих вратата и миризмата почти не се усещаше. Банята си беше познатото ми убежище. Никакви катастрофи тук.

Хвърлих одеялото на пода, заедно с тениската. На, рамото - там, където ме беше ухапало зомбито - имах дебела превръзка. Какъв късмет, че чудовището не беше отхапало парче плът! Докторката ме предупреди, че трябва да ми се бие ваксина срещу тетанус. Зомбитата не пораждат нови зомбита с ухапване, но устата на мъртъвците е като помийна яма. По-сериозна заплаха са различните бактерии, но и тетанусът трябва да се взима предвид.

По краката и ръцете ми имаше съсирени ивици кръв. Не си дадох труд да си мия ръцете. После щях да се окъпя. Да се почистя цялата наведнъж.

Тениската висеше почти до коленете ми. Отпред имаше голяма карикатура на Артър Конан Дойл, който наднича през огромна лупа, а едното му око е комично уголемено. Взирах се в огледалото над мивката и гледах тениската. Беше мека, топла и успокоителна. А точно сега имах нужда от успокоение.

Старата тениска беше съсипана. Нямаше начин да я спася. Но може би щях да спася някои от пингвините. Пуснах водата във ваната. Ако бяха ризи, щях да ги накисна в студена вода. Дали действаше и при играчките?

Извадих маратонки изпод леглото. Изобщо не ми се щеше да крача само по чорапи през съсирващите се петна. За тази цел имаше обувки. Добре де, изобретателят на „Найки Еърс“ надали ги беше правил за вър-вене по съхнеща кръв от зомби. Трудно е да предвидиш всичко.

Два от пингвините бяха станали кафяви от кръвта. Набързо ги за-мъкнах в банята и ги пуснах във водата. Натисках ги надолу, докато се просмукаха достатъчно, за да останат поне отчасти потопени, след това спрях кранчето. Ръцете ми бяха по-чисти. Не и водата. Кръвта се източваше от двете меки играчки, като от изцедена мокра гъба. Ако тези

двете се изчистеха, сигурно щях да спася всичките.