Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
- Така ми изглежда - съгласих се.
- Да имаш идеи кой?
- Обзалагам се, че е някой от телохранителите и. Внукът й Антонио или може би Енцо. Едър тип на около четирийсет години, който май й е лична охрана. Не знам дали някой от тях знае как се прави, но определено биха участвали. Енцо, но не и Антонио.
- Защо го изключваш от списъка?
- Ако Тони беше пуснал зомбитата вътре, щеше да остане да гледа.
- Сигурна ли си?
Свих рамене:
- Изглежда ми като такъв тип. Енцо ще си свърши работата и ще си тръгне. Той изпълнява заповеди. Внукът - не.
Долф кимна:
- От горните етажи вдигат голяма патърдия да разрешим случая. Подозирам, че до четиридесет и осем часа мога да получа заповед за обиск.
- Два дни са доста време, Долф!
- Два дни без никакво доказателство, Анита! Като изключим думите ти. Залагам си главата заради този случай.
- Доминга е забъркана все някак, Долф. Още не знам защо и не знам какво може да я накара да изгуби контрол над зомбито, но ръцете й са мръсни.
- Ще взема заповед - реши той.
- Един от синьодрешковците спомена, че си му казала, че си ченге
- намеси се Зербровски.
- Казах му, че съм с вашия отряд. Никога не съм уточнявала поли-цайка ли съм.
Зербровски се ухили:
- Ахъм.
- Ще бъдеш ли в безопасност тази нощ? - поинтересува се Долф.
- Така смятам. Сеньората не иска да се озове от обратната страна на закона. Вещиците-вероотстъпнички са в една категория с вампирите-вероотстъпници. Носи им незабавна смъртна присъда.
- Защото хората се плашат до смърт от тях - съгласи се полицаят.
- Защото някои вещици могат да се измъкват между шибаните решетки.
- А вуду кралиците? - поинтересува се Зербровски.
Поклатих глава:
- Не искам и да знам!
- Най-добре да тръгваме и да те оставим да поспиш - реши Долф. Остави празната си чаша на масата. Зербровски не си беше допил кафето, но го заряза на барплота и последва началника си.
Изпратих ги до вратата.
- Ще ти съобщя, когато взема заповедта - каза Долф.
- Можеш ли да уредиш да видя личните вещи на Питър Бърк?
- Защо?
- Има само два начина да изгубиш контрола над някое зомби така грозно. Първият - да имаш достатъчно сила да го вдигнеш, но не и да го овладееш. Доминга ще се справи с всичко, което-може да вдига. Второ, ако се намеси някой с приблизително равна сила, един вид като предизвикателство... - втренчих се в Долф. - Джон Бърк като нищо ще да е достатъчно силен да го направи. Може би, ако се притека на помощ и заведа Джон да види вещите на брат си - нали се сещаш, дали това или онова като че ли не е на място, нещо от този род, - та нищо чудно Бърк да се изтърве по някакъв начин.
- Вече си успяла да ядосаш Доминга Салвадор, Анита. Не ти ли стига за тази седмица?
- За цял живот ми стига - съгласих се. - Но това е нещо, което
можем да направим в очакване на заповедта.
Долф кимна.
- Добре, ще го уредя. Обади се утре сутрин на господин Бърк и си уговори среща. След това ми звънни.
- Непременно.
Долф се поколеба за миг на прага.
- Пази се, чу ли!
- Винаги внимавам! - отвърнах.
Зербровски се наведе над мен и отбеляза:
- Хубави пингвинчета!
След това тръгна след Долф по коридора. Наясно бях, че следващия път, когато се срещна с отряда на привиденията, те до един ще знаят, че колекционирам плюшени пингвини. Тайната ми бе разкрита. Зербровс-ки щеше да я разкаже на всеки срещнат. Ако не друго, поне целеустре-меност не му липсваше.
Хубаво е да знаеш, че все нещо не му липсва.
18
Плюшените животни не са правени, за да ги потапят във вода. Двете играчки във ваната бяха съсипани. Може би препарат срещу петна? Миризмата беше плътна и изглеждаше вечна. Оставих спешно съобщение на телефонния секретар на фирмата ми за почистване. Не споменах подробности. Не исках да ги плаша излишно.
Опаковах си багаж за през нощта. Два ката дрехи и един пингвин с току-що изчистено коремче. Папката на Харолд Гейнър - и бях готова за тръгване. Опаковах също и двата пистолета: файърстарът в кобура на кръста и браунинга под мишницата ми. Него скрих с помощта на шлифер. Носех допълнителни муниции в джобовете на якето си. За двата пистолета разполагах с общо двайсет и два патрона. Двайсет и два патрона. защо ли не се чувствах в безопасност?
За разлика от повечето ходещи мъртъвци, зомбитата понасят докосването на слънчевите лъчи. Не им харесва, но се примиряват. Доминга можеше да нареди на някое зомби да ме убие посред бял ден също така спокойно, както и нощно време. Не би могла да вдигне мъртвец през деня, но ако планираше нещата правилно, щеше да събуди трупа предишната нощ и да го прати да ме хване на следващия ден. Вуду жрица с ме-ниджърски способности за планиране. Какво пък, каквато съм късметлийка.