Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Днес следобеда сложихте картата на Ян върху тази на Ли Къ, господарю. Нима вече имахте подозрения, че младежът се представя за своя работодател?
Съдията Ди обърна глава и го погледна:
— Да, така беше, Хун. Направи ми впечатление, че макар да умее интелигентно да разговаря за изобразително изкуство — а всеки студент по литература го умее, — този своенравен художник не може да изпълни една поръчка за сравнително кратък срок. Извиненията му прозвучаха доста безсмислено. Авторът на тези прекрасни пейзажи, изложени в ателието на Ли Къ, би се хванал незабавно да изпълни една евентуално добре заплатена поръчка, при това с отдавна разработен сюжет. А и никога не съм чувал от трета та си съпруга оплаквания от липса на качествена хартия в Ланфан. Освен това, когато го посетих внезапно заедно с Ма Жун, забелязах, че боята в купичките до статива беше отдавна засъхнала и покрита с прах, което показваше, че поне няколко дни не е била употребявана. Когато пък заяви, че Ян се е запил с приятели, съмненията ми се затвърдиха, макар и Ма Жун да имаше известно основание — кръчмарите на истина често дават неверни сведения за своите клиенти. И накрая, Хун, порази ме внезапният взрив от насилие през последните три дни. Станаха три убийства, а помощникът ми бе нападнат на два пъти. Имах ясното усещане, че е настанало съществено изменение в цялата престъпна схема, че в гонитбата за златото се е намесил нов човек, който има сериозна причина да бърза, за да напусне колкото може по скоро града с плячката. Всичко това идваше в подкрепа на догадката ми, че всъщност някой се представя за друг. Защото, макар Ян и художникът да са били известни с разпуснатите си навици, винаги е съществувала опасността някой търговец или амбулантен продавач от квартала да започне да задава неудобни въпроси. След опита с тайната врата на пода в храма, когато се убедих, че господин и госпожа У, Ли Мей и игуменката са невинни, оставаше престъпникът да е Ян.
Сержантът кимна.
— Наистина би било нужно свръхчовешко самообладание, за да не отскочиш, знаейки, че в следващия миг под краката ти ще зейне шестметрова пропаст.
— Точно така. По прищявка на съдбата абаносовата кутия бе отворена не от Ян, нито от Ли Къ, а от мен, и когато видях скицата на храма, нарисувана от Пролетно Облаче, открих пълния смисъл на посланието в нея. А още по-любопитно е, че Ян в старанието си да изглади своето неумение да изпълни поръчката ми за картина опита да ме предразположи, като разказа как точно абаносовата кутийка е попаднала у него, без да подозира ни най-малко какви тежки последствия ще има разказът му за самия него. Странен случай, Хун. Наистина странен! — съдията поклати глава, поглаждайки дългите си бакенбарди.
Сержантът го погледна изкосо. Поколеба се за миг, прокашля се и каза:
— Имате обяснение за всичко, господарю, освен за привидението.
Съдията Ди се сепна от дълбокия си размисъл. Изгледа втренчено Хун и изрече бавно:
— Привидението от храма никога повече няма да се покаже тук, сержант. Станалите събития прекъснаха мистичните, а и по-прозаични нишки, чрез които бе свързано с тази стара обител. Надявам се, за добро. А, ето го и нашия Ма Жун! — усмихна се той, но в следващия миг зърна посърналото лице на едрия си помощник и попита тревожно: — Да не би състоянието на Фан да се е влошило?
— Не, господарю. Той е добре, както сам се убедих, изпращайки игуменката.
Съдията се надигна.
— Чудесно! Чака ни още много работа, Ма Жун. Трябва да се върнем в залата и отново да отворим криптата. Скоро ще пристигнат стражниците с всичко необходимо, за да извадим двата трупа и златото.
Той закрачи през двора, двамата му помощници тръгнаха след него.
От гърдите на Ма Жун се изтръгна дълбока въздишка и той каза мрачно на сержанта:
— Жените са непостоянни същества!
— Така съм чувал и аз — отвърна разсеяно Хун.
Ма Жун сложи на рамото му широката си длан.
— Младото търси младо, приятелю. Човек се учи, докато е жив. И все пак боли.
Едва сега сержантът си припомни разнежения поглед, който раненият младеж бе отправил към пролетно Облаче, и нейната внезапна руменина. Хун кимна и ускори крачка след съдията.
ГЛАВА XXI
Съдията Ди разговаря с човек, прекрачил в отвъдното; една проскубана врана застива на своя клон
Едва късно през нощта съдията Ди успя да приключи с най-неотложните дела, произтичащи от разкритията в изоставения храм. Златото на ковчежника бе грижливо претеглено и стойността му — изчислена до грош в присъствието на четирима свидетели, уважавани ланфански граждани, спешно призовани в съда. Петдесетте златни слитъка бяха опаковани в пет добре запечатани пакета и при брани в голямата каса на канцеларията. Цяла нощ щяха да ги охраняват шестима стражници, а на сутринта Ма Жун трябваше да отнесе съкровището в префектурата, охраняван от цял взвод конници. От там префектът имаше грижата да достави златото непокътнато в столицата на империята.