Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
В този миг влезе началникът на стражата, повел висок строен мъж. Зад тях крачеше Ма Жун. Веднага щом зърна отворената крипта и скупчените около нея хора, новодошлият закри лицето си с ръце. Твърде късно!
— Ян! — извика госпожа У. — Какво…
Мъжът понечи да се втурне навън, но Ма Жун го сграбчи за ръцете и ги изви назад с ловката хватка на опитен борец. Началникът на стражата бързо му по стави белезници. Стройното тяло на Ян се прегъна безпомощно, после той замръзна, забил надолу отчаян поглед, блед като платно.
— Къде е брат ми? — нахвърли се върху него Ли Мей.
— Покойник е, господи Ли — внимателно каза съдията. — Извършил е две убийства и на свой ред е бил убит.
Той махна властно към началника на стражата. Двамата със старшия спуснаха масата обратно до стената. Капакът на криптата бавно се затвори и след миг стана неразличим от пода. Съдията Ди отново зае мястото си пред олтара.
— А сега ще чуете и цялата история, господин Ли. Да поемем нишката на този объркан разказ. Тъй като брат ви е вече покойник, част от онова, което ще споделя пред вас, е само догадка. Но пък Ян Мудъ е тук, за да попълва някои празнини. И тъй, след като Ли Къ е убил Мин Ао и госпожица Нефритова Звезда, се е заел основно да претърси храма. Знаел е, че тук често идват да нощуват разни скитници и бездомници, а издирването е трябвало да обхване и градината наоколо, затова е потърсил помощ от Ян. Ли Къ цялата истина за съкровището ли ти каза, Ян?
Окованият в белезници мъж го изгледа с блуждаещ поглед.
— Каза ми, че монасите били заронили тук някакво съкровище — смънка той. — Аз… подозирах, че има и нещо друго. Претърсих спалнята му и намерих лист с изчисления за паричната стойност на петдесет златни слитъка, затова…
— Затова си решил, че е по-добре да вземеш цялото съкровище, отколкото някакъв дял, който Ли ти е определил — прекъсна го съдията. — Наел си професионалния бияч Сенсан и заедно сте изработили план как да примамите Ли в храма и там да го убиете. Сенсан му е метнал отзад примка на шията и го е удушил. Тогава си пристъпил към втората част на демонския си замисъл. Изчакал си Сенсан да свърши с Ли и както още е бил надвесен над жертвата, си забил нож в гърба му. А защо е трябвало да изчакаш няколко седмици, докато премахнеш Ли? И защо две последователни нощи се опита да убиеш моя помощник? Защо не изтърпя няколко дни, докато се откажем от безуспешното търсене из храма? Говори, Ян!
Устните на мъжа помръднаха, но от тях не излезе нито звук.
— Кажи ни истината! — изрева съдията.
— Миналата седмица… отново успях да прехвърля документите на Ли Къ, докато беше излязъл някъде. Напоследък имаше навик почти всеки ден да обикаля старите книжарници… Разбрах, че най-сетне е открил онова, което с такова усърдие търсеше. Пакет писма, написан от някогашен игумен на храма, преди повече от сто години. В едно от тях се споменава за построяването на тайник в стената долу в криптата. Когато Ли си купи въжена стълба… разбрах, че трябва да бързам, защото не бих могъл твърде дълго да се представим за него, без да ме разкрият. Трябваше колкото може по-скоро да намеря златото и да напусна града…
— Утре ще разкажеш за всичките си престъпления в съда — прекъсна го съдията. — Началник, отведи обвиняемия с шестима стражници в затвора. Господин У, вчера ме попитахте какви нови улики съм събрал във връзка с изчезването на дъщеря ви, та съм наредил да разлепят обяви из града. Сега вече съм в състояние да ви отговоря. Попаднах случайно на съобщение, написано уж от дъщеря ви, в което се заявяваше, че я държат тук в плен и тя моли за помощ. Листчето беше пъхнато в старинна абаносова кутийка, чийто капак бе украсен с кръгъл зелен нефритов орнамент във формата на архаично стилизирания йероглиф „дълголетие“. Някой бе надраскал от едната му страна думата „вход“, а от другата — „отдолу“. Впоследствие установих, че този йероглиф доста точно въз произвежда плана на вътрешното разпределение на този храм. Продълговатото поле в средата, както изглежда, бележи централната зала, назъбените кон тури отстрани — монашеските килии, двата право ъгълника — кулите. Кутийката е била избрана именно заради тази прилика, самият орнамент е трябвало да замени подробното описание. С други думи, бележка та удостоверява времето, а кутийката — мястото, от където е било изпратено посланието. Думата „отдолу“, надраскана до задната стена на централната зала, недвусмислено насочва към криптата под олтарната маса.