Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
В двора завариха господин У да крачи нервно напред-назад, сплел ръце зад гърба си. За случая се бе облякъл в тъмнозелена роба с широки черни кантове и висока черна шапка, която му придаваше официален вид. Съпругата му, в тъмна рокля и с черно було около косите, седеше на един голям камък. До нея бе застанал господин Ли Мей.
Съдията Ди представи церемониално господата У и Ли на игуменката. Оказа се, че тя познава госпожа У, която неколкократно се бе отбивала в малкия храм, за да запали благовонни пръчици. Изправена в средата на двора, групата си разменяше обичайните любезности. Мекото зарево на двата големи фенера вадеше от мрака част от сивите стени на храма, като ги правеше не толкова застрашителни. Да не бяха силуетите на стражниците при портата, всичко щеше да изглежда като светско тържество, организирано нарочно в двора на храма, за да се насладят гостите на вечерния хлад.
— Изключително съм признателен на всички вас, че откликнахте на внезапната ми покана и се отзовахте тъй бързо — обърна се към тях съдията. — А сега бих искал да ме придружите до централната храмова зала. Там ще ви обясня защо държах да дойдете тази вечер.
Той закрачи през двора. Шесткрилата врата бе широко разтворена и те влязоха в залата, която този път бе осветена от множество факли, закрепени в специалните гнезда, издълбани навремето в стените.
Съдията Ди тръгна към олтарната маса в дъното, мислейки си, че преди много години, когато тези стени все още са били покрити с пъстроцветни фрески, а олтарът се е губел под множеството обредни съдове, залата трябва да е изглеждала доста внушително. Той застана с гръб към масата и махна с ръка на съпрузите У да се приближат. Когато те се изправиха пред него, той помоли игуменката да застане от дясната им страна, а господин Ли Мей — от лявата. Междувременно началникът на стражата се бе изпънал до левия ъгъл на олтарната маса, а старшият — до десния. Всички застинаха в очакване. Сержант Хун остана доста по назад, при колоните с шестимата стражници.
Съдията гледаше строго четиримата пред себе си, поглаждайки дългата си черна брада. Най-сетне се обърна към господин У и изрече сдържано:
— С най-дълбоко прискърбие ви съобщавам, че дъщеря ви Нефритова Звезда не е сред живите. Била е умъртвена тъкмо в тази зала.
Веднага след това направи ненадейно няколко крачки наляво и когато се озова до началника на стражата, изрева:
— Отместете масата!
Началникът хвана здраво левия ръб с две ръце, старшият отсреща направи същото откъм своята страна. Съдията впери изпитателно очи в групата пред себе си. Съпрузите У се спогледаха недоумяващо. Ли Мей беше повдигнал зачудено вежди. Игуменката стоеше чинно изпъната, вторачила големите си без изразни очи в началника на стражата и старшия. Двамата наклониха напред масата, замръзнали в очакване на нови заповеди. След кратка неловка пауза съдията нареди на своите подчинени:
— Достатъчно.
Щом те пуснаха масата, той се върна на старото си място пред олтара и отново се обърна към господин У:
— Дъщеря ви се е влюбила във вашия секретар Ян Мудъ. Не можете да я вините за чувствата й. Остана ла е без майка във възраст, когато най-много се е нуждаела от нея, а прекаленото четене е напълнило главата й с всякакви фантазии и блянове. За обиграния, лишен от скрупули Ян не е представлявало трудност да разпали чувствата й. Трябва да отделите в сърцето си достойно място за светлата й памет, господин У. След бурната сцена помежду ви в онази нощ тя е избягала от къщи. Но не е отишла при леля си, а е дотичала чак дотук, в изоставения храм, защото е знаела, че любимият й често идва насам. Бързала е да му съобщи за вашия отказ да благословите брака им и да потърси съвет какво да правят по-нататък. Ала не е заварила Ян, заварила е другиго — убиеца, който тъкмо е оглеждал резултата от ужасното си престъпление. Това е бил същият човек, който е организирал кражбата на петдесетте златни слитъка от императорския ковчежник по-рано същата година, на втория ден от осмия месец в годината на Змията. Той е бил наел Мин Ао, сръчен ключар и майстор ковач, да влезе с взлом и да открадне златото.
Разнесе се сподавен вик. Госпожа У притискаше устата си с длан. Мъжът й я погледа изумено и тръгна към нея, отваряйки уста да я попита нещо, но съдията вдигна ръка, за да го възпре.
— Господин У, за вас не е тайна, че преди да я направите своя жена, съпругата ви е водила нелек живот. Известно време е прекарала с Мин Ао. Брат му съобщил за неговото изчезване на шестия ден от деветия месец, тоест пет седмици след кражбата на златото и четири дни преди бягството на вашата дъщеря. Онзи, който е наел Мин Ао, за да извърши престъплението, му е наредил да скрие слитъците в изоставения храм и майсторът го е сторил професионално, понеже като опитен ключар е разбирал от всякакви тайници в стените, замаскирани скривалища и прочие. Ала по някое време му се е сторило, че е онеправдан с толкова мизерен дял от печалбата, и е отказал да съобщи на своя работодател къде точно е златото. Предполагам, че отначало онзи се е опит вал да го склони с обещания, после го е заплашвал и накрая…