Авемпарта

- Моят противник е гигантска змия с криле - каза Терън.

- И е убила мнозина. Определено по-опитен опонент, бих казал. Така че тренировката е от първостепенна важност. Въпросът е, какво е нужно да упражняваш?

- Да размахвам меч, бих си помислил.

- Вярно, но това е само една малка част. Ако всичко опираше само до размахването, всички с два крака и поне една ръка щяха да са експерти. Не, има още много неща. Първо - концентрацията. Тя означава много повече от това просто да обръщаш внимание на битката. Означава да не се притесняваш за Тракия или да мислиш за семейството си, миналото или бъдещето. Означава да стесниш вниманието си единствено върху това, което правиш в момента. Може да звучи лесно, но не е. Сетне идва дишането.

- Дишането? - запита Терън със съмнение.

- Да. Зная, че дишаме непрекъснато, но понякога спираме да дишаме или спираме да дишаме правилно. Някога да си бил изумен и да си откривал, че си притаил дъх? Някога да си се задъхвал, когато си много нервен или изплашен? Някои дори припадат тогава. Повярвай ми, в истинска битка ще си изплашен и освен ако не тренираш, ще дишаш много слабо или изобщо няма да си поемаш дъх. Намаленият приток на въздух намалява силата на тялото ти и ти пречи да мислиш чисто. Ще станеш уморен и бавен, нещо, което не можеш да си позволиш по време на битка.

- И как да дишам правилно? - запита Терън с лек оттенък на сарказъм.

- Трябва да дишаш бавно и дълбоко, още преди да се е наложило, още преди да се изисква. В началото ще бъде съзнателна мисъл и ще изглежда излишно, дори разсейващо. Но с времето ще става автоматично. Също е добре да помниш, че имаш най-силен удар при издишване. Добавя сила и фокус към него. Понякога викането или крещенето помага. Ще искам това от теб по време на обучението ти. Искам да го чувам, когато замахваш. По-късно няма да бъде наложително, макар че понякога помага да стреснеш опонента си - Ейдриън спря за малко и Терън видя лека усмивка да разтяга устните му. - Сетне идва равновесието; и то означава много повече от това да не паднеш. За съжаление хората имат само два крака. Това са само две опорни точки. Извади едната и ставаш уязвим. Ето защо трябва да си държиш краката на земята. Това не означава, че не можеш да се движиш, но когато се движиш, по-скоро приплъзваш, откол-кото повдигаш крака. Трябва да запазваш тежестта си напред, коленете леко превити и да се опираш на предната част на ходилата, а не на петите. Приближаването на краката намалява опорните ти точки до една, така че ги дръж раздалечени на ширината на раменете.