Персевал, или Разказ за Граала

— Иди тогава с твойта дама днес още в някой близък замък, [3948] там нека тя да си почине и болката й да премине. А после й купи премяна и тъй, нагиздена, засмяна, [3952] при крал Артур я заведи, кажи, че аз съм наредил на него да се подчиняваш. Предай му, че го поздравява [3956] Червения87. Добрият крал послуша своя сенешал и в рицарство ме посвети. Подробно ще разкажеш ти [3960] пред всички негови придворни какви мъчения позорни наложил си на таз девица. И нека всички (крал, кралица, [3964] прислужници, придворни дами) да разберат за милостта ми към теб. Сред тези дами има една със хубост несравнима, [3968] с необичаен, рядък чар. На нея залепи шамар Ке сенешалът за това, че ми се усмихна кротко. Значи, [3972] от мене ще я поздравиш и лично ще я увериш, че във Артуровия стан на сенешала грубиян [3976] ще отмъстя. И ще го сторя — аз знам добре какво говоря. А другият, без да се бави, го уверил, че ще направи [3980] каквото иска Персевал. Но преди всичко обещал девойката да отведе във замък, за да й даде [3984] възможност малко да почине и болката й да премине. Тя щяла с него да остане, дордето той от свойте рани [3988] напълно се възстанови. — Добър път, рицарю! Върви! — му рекъл Персевал тогава. — За мен недей се притеснява: [3992] все ще намеря някой кът, където да ме приютят. Така те двамата си рекли и като че ли с меч отсекли. [3996] Сразеният във боя рицар отвел красивата девица наблизо до един палат, приготвил баня, нов халат, [4000] облякла пищни дрехи тя и цялата си красота възвърнала. И те за път се стегнали, за да вървят [4004] към Карлион88, защото там бил разположил своя стан Артур с отбраната си свита (едва три хиляди били те). [4008] Щом стигнали самия двор, той рекъл на Артур: — Сеньор, тук трябва да остана в плен и вам да бъда подчинен [4012] за цял живот. Тъй заповяда младежът, който за награда от вас оръжие добил и вие сте го посветил [4016] във рицарство. — Щом чул това, поклатил крал Артур глава и рекъл: — Драги мой, бъдете добре дошъл и си свалете [4020] оръжието. Бог да дава сполука, радости и здраве на този, който тук ви прати. Заради него в тез палати [4024] ви срещам, както подобава. — Сеньор, аз искам да добавя, че нужно е преди да снема доспехите си (щита, шлема), [4028] с достопочтената кралица и с прелестните й девици веднага да се запозная. Най-вече трябва ми оная, [4032] която просто се засмяла и затова от сенешала получила шамар, горката. В това й е била вината. [4036] Той млъкнал. А добрият крал кралицата си призовал, учтиво й подал ръка, поканил той също така [4040] придворните й дами тук и щом Артур като съпруг до себе си я настанил, Надменният се приближил [4044] и казал й: — Кралице, вам ще трябва поздрав да предам от онзи рицар дръзновен, от който аз бях победен. [4048] Изпраща той на вас, кралице, и тази млада хубавица. — Ще съм му благодарна вечно! отвърнала му тя сърдечно. [4052] А той подробно й разказал с каква жестокост бил наказал девойката, как без причина е страдала една невинна. [4056] И хронологията спазил… Показали му после тази, с която Ке така груб бил и й плесница залепил. [4060] Той рекъл й: — Девойко, аз нарочно пратен съм при вас от рицар, който ви отправя привет и много настоява [4064] да уверя и вас самата, че той где влезе във палата на този благороден крал, когато вече е успял [4068] да отмъсти на грубияна — тоз, който ви видял засмяна и толкова се разгневил, че ви плесница залепил. [4072] Тук шутът се развикал пак: — Ке, мислите, че съм глупак и казвам нещо много тъпо, но скоро ще платите скъпо. [4076] Тогава крал Артур погледнал към Ке и рекъл: — Колко вредна постъпка стори ти, човече! Обиди момъка и вече [4080] едва ли той ще се завърне. Най-сетне кралят се обърнал учтиво към дошлия рицар, успокоил го, че в тъмница [4084] за пленник няма да го вземе, и го поканил да си снеме доспехите… Тогаз Говен попитал с вид озадачен: [4088] — Кралю, ще кажете ли кой успял е да надвие в бой достоен рицар като този? Едва ли в другите чертози, [4092] и в островите сред морето намира се лице, което могло би по кураж и слава със него днес да се сравнява. [4096] — Любезни племеннико мой, и аз не зная кой е той. Един път само го видях, но толкова угрижен бях, [4100] че във ума ми бе мъгла. А той тогава пожела да бъде посветен от мен във рицарство. Бях убеден, [4104] че несъмнено заслужава със качествата си такава висока чест, и рекох: „Брате, от коня слезте и елате [4108] при мен, дорде момците знатни ви донесат доспехи златни.“ Той каза, че би предпочел на кон да е и би приел [4112] доспехи, но да са червени. Единственото снаряжение, което по вкуса му беше, навремето принадлежеше [4116] на рицаря необуздан, отнел ми златния стакан. А Ке със своя лош език му каза: „Брате, в тоя миг [4120] на тебе кралят предоставя стакана: значи ти остава да идеш да го вземеш сам.“ Повярва той, отиде там… [4124] Как всичко станало, не зная, научих само, че накрая младежът със замах фатален пронизал рицаря нахален [4128] със копие и го убил. Тъй се с оръжие сдобил и оттогава той към мен е предан, верен и почтен. [4132] Кълна се във свети Давида, че много искам да го видя. Щом трябва, ще прекарам още89 три-четири безсънни нощи, [4136] но ще го срещна аз, където и да се скита под небето90. И всеки там бил убеден, че вече е настанал ден [4140] за път. И почнали веднага багаж в сандъците да слагат: чаршафи, дрехи и завивки, бельо, възглавници, покривки; [4144] налагало се всички дружно да трупат нужно и ненужно. Един книжовник просветен едва ли би могъл за ден [4148] самин, каквото и да прави, подробен списък да състави на всичко онова, което било за този поход взето, [4152] като че бой им предстоял. Придворните със своя крал от Карлион на път поели. А пък кралицата отвела [4156] девиците от свойта свита. Когато вечер мразовита сковала кралския керван, край пътя той се спрял на стан. [4160] А през нощта сняг завалял91.