Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Въпреки всичко за първи път беше доволна от обичая на колегите от провинцията да прехвърлят другиму сложните случаи. Ако не бяха толкова мързеливи и некадърни, тя никога не би имала възможността да направи връзка между това убийство и случая на Марейке в Лайден.
Въпросът беше как да действа от тук нататък. Нямаше ефективна система за сътрудничество между полицейските служители от отделните държави — членки на Европейския съюз. Случаят не беше за Интерпол. Европол беше създаден за обмяна на данни и развитие на дългосрочни стратегии, а не за водене на операции, надхвърлящи границите на една държава. Ако обявеше съмненията си публично, всичко щеше да потъне в тинята на бюрокрацията и локалните политически амбиции.
Но ако двете с Марейке започнеха да работят паралелно по двата случая, като си обменяха данните и сравняваха уликите… Тъй като явно щяха да й отнемат разследването на Радецки, се налагаше да търси друг път към славата. Може би току-що го беше открила.
Петра натисна клавиша за отговор.
„Моля, пратете пълни данни от патоанатомичните и лабораторните анализи във връзка с убийството на Валтер Нойман. Предпочитаме материалите да не са на хартиен носител. Въпросът е спешен и строго поверителен.“
Изпрати съобщението и се облегна на стола си с доволна усмивка. Ако Плеш се окажеше права и й поверяха дял от операцията срещу Радецки, това щеше да бъде добре. Но ако шефката само искаше да я успокои, тя си беше осигурила друг вариант.
Глава 16
Три дни наистина не бяха достатъчни. Карол се взираше намръщено в дрехите, окачени в гардероба й. Някои от тях щяха да свършат работа, но повечето не ставаха. Морган й беше отпуснал за тоалети сума, която я накара да повдигне вежди, но пазаруването щеше да й отнеме цял ден. После трябваше да се заеме с приготвянето на багажа в съответствие с новата си идентичност, и трябваше да внимава да не сложи в него нещо, което да я издаде.
Брат й Майкъл вече беше обещал да се погрижи за Нелсън; той трябваше да пристигне тази вечер от Брадфийлд, за да отведе котарака в елегантния, просторен апартамент, в който живееха някога двамата. Майкъл поне не задаваше неудобни въпроси, като например защо се налагаше да гледа котарака за неограничен период от време, докато сестра му заминава в неизвестна посока. В момента, когато тя каза, че не може да дава никакви обяснения, защото става дума за секретна операция, той млъкна.
Много й се искаше да може да се довери на Тони. Знаеше, че идеите му могат да й бъдат от полза, и нещо повече — подкрепата му щеше да й даде допълнителна увереност. Но случаят беше толкова сериозен, че не можеше да споделя сведения нито по телефона, нито по интернет. Беше се свързала с него след срещата си с Морган, и колкото и да й беше неприятно, не сподели нищо. Намекна, че мълчанието й се дължи единствено на съмнение в сигурността на съобщенията, и също като Майкъл, той не настоя повече.
Карол започна да рови сред закачалките, да подбира дрехи, които й се струваха подходящи, и да ги хвърля на леглото зад себе си. Беше доволна, че ще може да остави почти всичко, което отразяваше истинската й личност. Мисълта, че Карол Джордан може да има нещо общо с новоизлюпената Каролайн Джексън, дори на съвсем повърхностно ниво, не й се нравеше. Малко се притесняваше от голямата прилика в имената, въпреки че Морган обясни какви са причините.
— По-добре е малкото име да е колкото е възможно по-близко до истинското, за да се избегнат ужасните ситуации, в които някой се обръща към теб по име, а ти не реагираш. Добре е и това, че инициалите съвпадат. Специалистите твърдят, че това улеснява психологически задачата и намалява риска да се издадеш.
Карол приключи с подбора на подходящи дрехи от личния си гардероб и затвори двойната врата. Започна да се разхожда из спалнята, галеше познатите предмети по нощното шкафче и библиотеката, като че ли с докосването на пръстите щеше да ги запечата в паметта си, така че да се връща към тях всеки път, когато й се налагаше да си припомни коя е всъщност. Спря пред трите снимки, поставени срещу леглото й. На едната се виждаше Майкъл, прегърнал жената, с която живееше от две години. Изглеждаше истински щастлив. На другата бяха родителите й на празненството по случай сребърната им сватба. Майка й беше отпуснала глава на рамото на баща й и го гледаше с израз на нежна привързаност; баща й гледаше право в обектива, познатата крива усмивка повдигаше ъгълчето на устата му. Накрая беше снимката й с Тони и бившия й шеф Джон Брандън, направена когато празнуваха успешното приключване на първото си съвместно разследване. Тримата имаха леко разконцентрирания поглед на хора, които са пийнали, но не са още съвсем пияни.