Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Той отвори главната страница на блога на Зъба и я прегледа набързо.
— Така… Ще се опитам да осигуря достъп през IP-адресите, тъй като повечето посетители не са оставили имейл — обясни той. — Сложна работа, но все пак ще пробвам.
— Ти си криминален гений — възхити се Газопровода.
— Старая се — отвърна Майк.
— Чакай — каза Зъба, надничайки през рамото му. — Влез в мейлите за момент. Мярнах някакво съобщение долу на екрана.
— Да, сложили са му три червени флагчета за спешност — посочи Майк.
Пулсът на Зъба се ускори.
ТОВА Е ОТ МАКС. ПРОЧЕТИ ГО ВЕДНАГА!!!
В Германия сме. В град Лендехайм. Има голям замък, главната централа на „Айтекс“. Куп сериозни неприятности. Ела възможно най-бързо. (Здрасти, Зъб! От Ръч. Липсваш ми!) НЕ пренебрегвай съобщението. Ела!!! Имаме дни, а може би часове. Сериозно. Идвай веднага. Макс.
Хм. Зъба се отпусна в стола си и кимна на Майк да продължи.
Виж ти. Значи Макс искаше да се върнат, така ли? Не споменаваше дали още са с Франкенптиц. Ако беше така, Зъба не искаше да има нищо общо с тях.
От друга страна, беше преглътнала честолюбието си, за да го помоли да отиде. Като цяло се отнасяше снизходително към идеята за блога, а сега беше влязла специално, за да го помоли да се върне. Така де, да му нареди. Което беше най-близкото до молба, на което беше способна.
Какво правеха в Германия? Как бяха стигнали до Европа? И как очакваше от тях да стигнат до Европа?
Погледна датата на имейла. Рано тази сутрин. А времето в Германия беше с около десет часа напред…
И какво разбираше Макс под „куп сериозни неприятности“? Повече от обичайните неприятности? Неприятности, които я бяха накарали да преглътне честолюбието си и да се обърне към него за помощ?
Явно беше нещо невъобразимо ужасяващо.
— Готово, успях — каза Майк и се облегна назад. На лицето му грееше горда доволна усмивка. — Действа малко като вирус, което означава, че ще се изпрати и до други адреси през имейл адресите на посетителите, но няма да им вреди. — Той повдигна вежди. — Надявам се. Все едно. Напиши съобщението и го пусни през този специален прозорец за изпращане. Да видим какво ще излезе.
Зъба преглътна. Часът беше ударил. Това беше шансът му да накара младежите да приемат нещата сериозно и да им разкаже какво се случваше. Съобщението щеше да обиколи целия свят.
Това беше неговият шанс да спаси света. Започна да пише.
94
До: скрити_получатели
От: Зъба
Тема: СПЕШНО! Върнете ни планетата!
Здрасти. Щом получаваш това съобщение, значи може би имаме някакви шансове. Искам да кажа, че може би светът има някакви шансове. Накратко: възрастните взеха хубавата ни здрава планета и я направиха на нищо заради парите. Не всички възрастни, но една групичка упорито избира парите и печалбата пред чистите въздух и вода. Което си е откровено признание, че изобщо не ги интересува какво ще стане с нас младите, които ще наследим каквото остане от Земята.
Група учени искат да завземат планетата, преди да е станало твърде късно, и да сложат край на замърсяването. Звучи добре, нали? Единственият проблем е намерението им да го постигнат, като се отърват от половината население на света. И така: или спасяваме планетата, така че замърсяването да не ни унищожи, или просто… първо унищожаваме хората и спестяваме доста време и усилия. За ваше сведение, тази логика куца. Ако щете ме наречете „откачен“, но подобен план ми се струва страшно тъп.
Другата новина за тези учени е, че са се опитали да създадат нов тип хора, които може би ще се справят по-добре с оцеляването в случай, че настъпи ядрена зима или нещо подобно. Няма да навлизам в подробности, ще ви споделя само, че тази идея е не по-малко задръстена и опасна от плана им „да убием половината човечество“.
Какво искам да кажа? Всичко зависи от вас. От вас и от мен. От мен и моето ято, от вас и вашите приятели. Младите. Искаме — заслужаваме — да наследим чиста неувредена планета, без да се налага за целта да заличим всички нейни жители.
Можем да го направим. Но трябва да обединим сили. Трябва да се възползваме от шанса си. И да поемем риска. Трябва да се задействаме и наистина да направим нещо, вместо просто да седим вкъщи и да играем на видеоигри. Това не е игра. И враговете ни не могат да бъдат победени с някакъв бластер със свръхмощен лазер.
Искаме си планетата обратно!