Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Запозна ли се с Директора? — попита той.
Ролята ми се срина, но все пак опитах да запазя самообладание.
— Да. Колко забавна само се оказа! От три милиарда жени с яйчници на планетата трябваше да се падна точно в тези на най-успешната кандидатка за титлата „сбъркан психопат“.
Джеб клекна на мръсния каменен под и се вгледа в мен. Усетих, че тялото на Ейнджъл се стяга напрегнато и се зачудих дали долавяше нещо в главата му. Той не обръщаше внимание на останалите, включително и на Ари.
— Все още можеш да спасиш света, Макс.
Внезапно залялата ме вълна от изтощение едва не ме помете. Прииска ми се да се свия в ембрионална поза и да прекарам така остатъка от живота си, който — надявах се — нямаше да продължи още дълго. Бях полагала твърде много усилия твърде дълго — бях работила на 140%. И накрая бях ударила дъното.
Спуснах клепачи уморено и се облегнах на тъмната каменна стена.
— Как? — попитах. — С Ре-Еволюцията? Или с плана „Наполовина“? Не, благодаря. Мисля да сляза от влака на побърканите разрушители на света.
Макс, трябва да ми повярваш — каза Гласът в главата ми. — Беше създадена, за да спасиш света. И все още не е късно.
Престани, Глас — помислих на свой ред. — Писна ми.
Макс — каза Гласът. — Макс.
Внезапно прозрях, че всъщност не се чуваше вътре в главата ми.
О, Боже.
Отворих очи.
Джеб все още клечеше пред мен.
— Стигна толкова далеч, Макс — каза Гласът, но всъщност се движеше устата на Джеб и звукът идваше от него. — Почти стигна. Всичко ще се нареди, но трябва да направиш максималното. И трябва отново да започнеш да ми вярваш.
Джеб говореше с Гласа, който бях чувала в главата си месеци наред.
Той беше Гласът.
91
Зъба застина за миг и пръстите му увиснаха над клавиатурата в интернет кафенето. До него Иги и Газопровода смучеха капучино, сякаш беше последното в живота им.
Което може и да беше вярно.
— Имам чувството, че мога да полетя чак до някоя космическа станция! — обади се Газопровода въодушевено.
Зъба го изгледа.
— Май си прекалил с кофеина, момче.
Той се озърна да не би някой да е чул, но масата им в западналото кафене беше усамотена, а и, така или иначе, вътре нямаше много посетители.
Иги пресуши чашата си, избърса мустака от пяна над устните си и заяви скръбно:
— На юг ми харесваше повече. Слънце, момичета по бански. Мъглата и влагата на север, особено тук, ми идват в повече.
— Но е доста красиво — вметна Газопровода. — Планините, океана… А и хората изглеждат по-естествени.
Той погледна Зъба.
— Продължават ли да четат блога ти?
Зъба кимна.
— Цели тълпи.
Започна да преглежда набързо новостите, когато усети нечии очи върху себе си. На мига вдигна поглед и го прокара отляво надясно през цялото кафене. В подобни моменти Макс определено му липсваше — тя също щеше да го усети, щяха да се спогледат и за секунда да се разберат как да действат — без думи.
А сега беше сам в тази част на страната, а тя и онзи дебил бяха някъде… другаде.
Не откри нищо, затова върна поглед обратно, този път по-бавно. Ето. Онзи там. Вървеше към тях.
Зъба затвори лаптопа и потупа ръката на Иги. Газопровода видя и се огледа разтревожено. Едва осемгодишен, той вече беше стиснал юмруци и напрегнал мускули, готов за бой.
Онзи беше на около пет метра и се носеше право към тях. Зъба повдигна вежди.
— Познаваме го — измърмори. — Кой беше този?
Газопровода се обърна небрежно и погледна през рамо.
— Ъ-ъ…
— Стъпките му… — рече Иги.
Зъба не можеше да ги чуе, но Иги продължи, смръщил вежди съсредоточено:
— Тези стъпки… Чували сме ги… В тунела на метрото.
Очите на Зъба се уголемиха и той се вгледа отново.
Разбира се!
Онзи спря на два метра от тях. Зъба не го беше виждал на дневна светлина, само на отблясъците от примигващия огън от варелите в тунела на нюйоркското метро. Беше бездомният компютърен гений, който разнасяше компютъра си навсякъде със себе си и твърдеше, че чипът на Макс бе повредил твърдия му диск. Когато взеха да го разпитват за чипа, той се беше шашнал и избягал. Какво търсеше сега тук?
— Ей, вие. — Момчето повдигна вежди и ги посочи, но продължи приглушено, така че само те да го чуват. — Какво правите тук?
— Седни — покани го Зъба и бутна един стол с крак.
Момчето се огледа наоколо подозрително.