Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Ти си неповторим — казах аз.
— Съмнявам се — отговори той. — Копието ми може би няма да може да говори, а ще вика само „бау“, но все пак… Какво? Не им се е занимавало, така ли?
— Бау? — повторих.
— А, ето ме! — каза Ръч, както беше на пръсти. — Както виждам, и другото ми аз има проблеми с косата.
— Защо им е да ни правят клонинги? — зачудих се на глас.
— Вие. — Металическият глас нямаше интонация.
Обърнахме се. Пред нас беше изникнал един роболет.
— Кажи, Си-Трипио25? — отвърнах учтиво.
— Разхождайте се! — Роболетът посочи блъсканицата и пристъпи към нас.
Добре де, не беше нужно да повтаря заплахата. Побързахме да се смесим с тълпата и закрачихме редом с останалите.
Оглеждах се за Макс II, която се беше опитала да ме убие при последната ни среща, след което аз едва не убих нея. Ако тя не се окажеше момиче, за което старите дрязги нямат значение, очаквах най-лошото.
— Такива ли ще бъдат затворите след Ре-Еволюцията? — попита Ейнджъл, хванала ме за ръка. — С нашийници и прочее?
Тя подръпна нашийника на шията си, чийто зелен диод премигваше на всеки две секунди.
— Предполагам — отговорих и потиснах импулса да се вкопча в собствената си каишка. — Вероятно са програмирани да ни удрят с ток, ако се опитаме да избягаме. Сигурно имат и проследяващи устройства.
Именно поради това не се бяхме опитали да хвръкнем право нагоре в мига, в който излязохме на двора.
— Защо ще са им затвори, като половината от всички ще са мъртви? — попита Ръч. — Нали хората щели да престанат да се бият за разни работи? И бъдещите хора щели да са съвършени? Ако са съвършени, няма да тръгнат наоколо да вършат престъпления, нали така?
— Браво — казах аз. — Десетилетия психологически предвиждания разгромени за три секунди от единайсетгодишно дете. И това ми било съвременна наука!
Тъкмо споменах съвременната наука и се наложи да се сблъскам с едно от чудесата й. Или провалите. Всичко зависеше от гледната точка.
— Макс.
Обърнах се рязко към твърде познатия ми глас и се озовах пред себе си — красива, с кафяви очи, няколко лунички, не съвсем убедително облекло и нахакано поведение. Макс II.
98
— Брей! — удивих се. — Все едно се гледам в огледалото.
— Да — каза тя. — С тази разлика, че аз съм се къпала скоро.
— Печелиш. Е, аз, как е?
— Какво правиш тук?
— Продавам сладки, печени от скаутките — отвърнах. — Искаш ли? Ваниловите са върховни.
Макс II тръгна редом с нас. Всички се движехме с еднаква скорост и описвахме овал в голия двор. Все още бях нащрек, в случай, че тя внезапно се хвърлеше върху мен.
— Бе-е-е — избля Ръч. — Бе-е-е.
Засмях се, а Макс II ме погледна.
— Как може да се смееш?
Посочи гневно стените, наблюдателните кули и въоръжените роболети, които стояха наоколо като някакви кукли с дистанционно управление.
— Ами, тя избля като овца — обясних аз. — Получи се доста смешно. — Потупах Ръч по главата. — Особено с тази къдрава коса. Дали пък отсега нататък да не я наричам „Агънце“?
Ръч се ухили, а Макс II се вбеси още повече.
— Не схващаш ли какво става? Къде сме?
— Ами, в някакъв огромен замък на злото в Германия — предположих аз. — Толкова успях да отгатна.
Макс II се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че никой не ни подслушва. Предвид че крачехме рамо до рамо с още няколкостотин души, представлението й беше безсмислено.
— Това е последната спирка — каза приглушено, без да ме поглежда. — Огледай се. Всички сме отхвърлени. Искаха да създадат армия от нас, но след това успяха да задействат роболетите. И вече сме ненужни. Всеки ден изчезва по една група.
Вгледах се в нея.
— Извинявай, пропускам ли нещо? Последния път, когато се видяхме, ти се опита да ме убиеш. Сега изведнъж сме приятелки? Имам ли да наваксвам с нещо? И изведнъж си решила да ме осветлиш за положението ни?
— Щом се бориш срещу тях, значи сме на една и съща страна — каза Макс II твърдо.
Разбира се, възможно беше думите й да са пълна лъжа. Всъщност най-сигурно беше да приема, че случаят беше точно такъв. Но като нищо можеха да се окажат и искрени.
— Кога дойде тук? — попитах я.
Тя отклони очи.
— След Флорида. Те… много се ядосаха, че позволих да ме надвиеш.
— Не си позволявала нищо.
Тя въздъхна и кимна отсечено.
— Очакваше се аз да победя. И да те довърша. Изобщо не бяха предвидили възможността ти да спечелиш. А за капак не ме уби. Беше ужасно.
— Няма защо — казах и ядът ми пламна с нова сила. — Следващия път ще се постарая да не те унижавам, като те оставям жива.
25
Робот, герой от STAR WARS. — Бел. ред.