Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната порта [bg]
Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната порта [bg]

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 159
Перейти на страницу:

— И какво друго ти каза?

— Само, че ти си искал да говориш спешно с мен по някакъв въпрос и затова ти трябвал човек, който имал достъп до вътрешните дела на двореца. Но не каза нищо повече. Не мога да не призная, че съм любопитен — за какво става въпрос?

— Сега не е важно.

— Така ли? — възкликна Джамал и се приближи до него. — Пол, защо си толкова странен днес? Погледни се само — дрехите размъкнати, косата разчорлена… Това няма нищо общо с Карю, нали?

И преди Пол да успее да направи каквото и да било, Джамал протегна ръка и сграбчи китката му, изваждайки ръката му от джоба заедно с компендиума.

— Болен ли си? — попита, мерейки пулса му.

— Разбира се, че не.

— Но пулсът ти е много ускорен! — все така държащ китката му, Джамал се вторачи напрегнато в лицето му. — Зеници — разширени. Кожа — хладна и лепкава — поклати замислено глава. — Изглеждаш… Прости, че се изразявам по този начин, но изглеждаш като човек, който току-що е видял призрак!

С едно прищракване лостчето се освободи и компендиумът се озова отворен насред протегнатата длан на Пол.

— Точно така е, Джамал — чу се да казва той. — Мисля, че наистина видях призрак!

Петнайсета глава

Истанбул

В наши дни

В понеделник сутринта Елизабет пристигна в Топкапъ сарай. Приятелката й Берин от Босфорския университет трябваше да я чака при портата на втория вътрешен двор. През този ден нямаше никакви туристи. Двама намусени охранители на входа взеха паспорта на Елизабет и след като го оглеждаха излишно дълго време, отметнаха името й в списъка, който бяха получили, и с огромна неохота я пуснаха да влезе.

Берин — дребна, мила туркиня в началото на четирийсетте, която беше облечена в елегантно кафяво палто и забрадка на главата, я чакаше от другата страна.

— Това е Сузи — представи тя Елизабет на английската асистент-продуцентка. Двете се ръкуваха. Сузи беше облечена в черни дънки и кожено рокерско яке. В колана на кръста й пропукваше от време на време уоки-токи.

— Много благодаря за поканата! Много съм ви задължена! — изрече Елизабет.

— Просто реших, че проектът ви звучи страхотно. Ако някой ви пита, просто кажете, че сте изследовател. Което е точно това, което сте — допълни с усмивка, — само че не от нашия екип.

Поеха през красивата градина от трева и високи кипариси. Няколко късно цъфтящи рози потреперваха под студения бриз.

— Берин ми разказа за работата, която сте дошли да вършите тук — обади се пак Сузи, — и че мислите, че някога тук може да е имало английска робиня в харема.

— Всъщност почти съм сигурна в това. Млада жена на име Силия Лампри — отговори Елизабет и разказа за фрагмента, който беше открила. — Била е дъщеря на морски капитан, чийто кораб потъва в Адриатическо море някъде към края на XVI век, след което тя е взета в плен от османски пирати. Онази част от документа, която е оцеляла, твърди, че накрая тя се е озовала тук, в харема на султана.

— И каква точно би трябвало да е била — съпруга, наложница, прислужница? Какво точно?

— На този етап е още трудно да се каже. В документа се казва, че е била продадена като карийе, което на турски означава просто робиня. В йерархията на двореца терминът се е използвал за обозначаване на най-низшите по ранг жени, но тъй като всяка жена тук е била практически робиня — с изключение, разбира се, на дъщерите на султана и на майка му, валиде султан, която със смъртта на господаря си е получавала автоматично освобождение — това може и да не означава нищо. Допускам, че е била продадена в двореца като потенциална наложница. С едно или две изключения османските султани никога не са имали съпруги. А едно от най-странните неща в османската система е фактът, че всяка от жените на султана е била отнякъде другаде: Грузия, черкезките земи, Армения, различни части от Балканите, дори от Албания, но почти никога от самата Турция!

— Доколкото си спомням, в началото на XIX век дори е имало французойка — отбеляза Сузи. — Но не мога да си спомня как се казваше.

— Вероятно имате предвид Еме Дюбюк дьо Риверк — отговори Елизабет. — Братовчедка на Жозефин Бонапарт. Да, точно така, но преди нея не е имало нито една жена от Западна Европа и нито една англичанка — или поне доколкото ни беше известно до този момент.

Стигнаха до входа на харема. Наблизо бяха струпани камари филмово оборудване, ролки и големи сандъци в черно и сребристо, но с изключение на тях мястото беше празно. На пода се виждаше празно пакетче от чипс. На прозорчето на будката за билети се виждаше надпис от предишния ден: „Последна обиколка — 15:10 часа“.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)