Тайната порта [bg]

— На доктора никак не му хареса — подсмръкна неловко еврейката. — Не съм много сигурна, че ще успеем да го убедим да го направи отново.

Пак тишина, докато Сафийе обмисляше тази информация.

— Е, не бих могла да кажа, че съм особено изненадана — отбеляза накрая с въздишка. — Макар да не е като да не го е правил и преди.

— Но това беше преди много години — отбеляза Есперанца. — Затова му казах, че може и да не прибегнем до него. Има знаци, че другият ни план може би вече действа.

— Така е — кимна Сафийе султан. — Хасеки трябва да бъде… отстранена и толкова. Изобщо не ме интересува как. Има твърде голямо влияние над султана и той вече не поглежда към никоя друга карийе. А това не е никак добре. Затова трябва да му се помогне това да се промени. За доброто на всички ни.

Тлееща буца смола проблесна за кратко с малък червен пламък. За момент освети редиците диаманти по талията на Сафийе султан, в ушите й и по гърдите й — истински кралски откуп от бижута, който изведнъж заблестя. Смарагдът на Нурбану проблесна на пръста й като зелено око.

— А другата работа? — осмели се да се обади Есперанца.

Кадифената фигура се размърда леко, а после отново застина.

— Откриха го, но ти сигурно си чула. Лутал се е в градината на двореца.

— Невъзможно! — започна да кърши ръце кирата на валиде. — Та той беше почти мъртъв!

— Така ли? — и отново усмивка в красивия глас. — Ако мислиш така, значи не познаваш Хасан ага колкото мен. Малкия славей може и да не е вече мъж, но има силата на десетима!

— Но как е избягал? Беше си там, долу, в килията, точно под краката ни! Нямаше никакъв друг път за бягство, освен през тази стая…

— Има път. Харемът е пълен с тайни пътища. Но това не е знание за твоите уши, Малхи.

Есперанца приведе покорно глава.

— Казват, че е от английския кораб — промърмори.

— Кой казва, че е от английския кораб?

— Но нали Хасан ага сам е казал…

— Хасан ага не е казвал нищо подобно! — изсмя се Сафийе. — Каза го евнухът Зюмбюл, защото аз му заръчах да го каже!

— Ама… защо? — слиса се Есперанца.

— Защо ли? — Сафийе се загледа замислено в своята кира. — Непрекъснато забравям как стоят нещата при теб, Малхи. Ти знаеш много за нас, но никога не си живяла като една от нас — сви рамене. — Наречи го ловен трик, ако искаш — въпреки сенките забеляза объркването по лицето на еврейката. — Ако плячката ти се чувства в безопасност, става небрежна — обясни бавно, като на дете. — Не разбираш ли? Ако онзи, който наистина е отровил Малкия славей, си мисли, че всички сме били заблудени от една захарна играчка, рано или късно ще надигне глава. И ето така ще го разкрием.

— Ами англичаните?