Тайната порта [bg]

— В такъв случай ще ми кажеш ли къде е Джон?

— Не, не мога. Самият аз също не знам — сви рамене Джамал. — Единственото, което знам, е, че той е в безопасност.

— Но как са се сетили да погнат точно Карю? — възкликна озадачено Пол.

— Очевидно лично той е донесъл захарното лакомство. Един от стражите пред харема го е познал. Както става ясно, бил е там и преди, но по друга работа.

— Но от гледна точка на двореца той е просто слуга! — изтъкна Пол и приседна тежко на близкия стол. — Защо да се занимават с него? Защо не са дошли право при посланика? Или дори при мен? Карю не е официален английски представител в посолството. Той е тук, защото е мой слуга!

На това Джамал не можа да отговори.

— Защо точно Карю, Джамал? — настоя Пол. — В това няма никакъв смисъл!

— Мисля, че самият ти вече отговори на този въпрос, приятелю — защото той не е важен. Дворецът иска голям скандал точно толкова, колкото го иска и посолството ви. Или поне такова е моето заключение. Но докато Хасан ага не се възстанови достатъчно, за да разкаже всичко с подробности, все трябва да дадат вид, че правят нещо, нали? — изгледа косо госта си. — Най-малко по вътрешни причини.

Пол стана и се насочи към другия край на осмоъгълната стая. През един от отворените прозорци нахлуваше морският бриз. Огледа се. Всичко си беше така, както си е било винаги, още откакто се бе запознал с Джамал преди четири години. Аскетичната подредба, обикновените варосани стени, напомнящи повече на килия в европейски манастир, отколкото на астрономическа обсерватория. Колекцията от инструменти, която Джамал им бе показал вчера, също си беше тук — квадрантът, колекцията му от астролаби и слънчеви часовници, кибла уредът. И въпреки това се усещаше някак си… различно. Да. Боите и бурканчетата със златен варак, пергаментите и перата, с които астрономът записваше своите наблюдения и които бяха видели на работната му маса едва предишния ден, липсваха. На тяхно място имаше парчета счупено стъкло, подобни по размери и вид на парчето, което Джамал все още държеше в ръка. Някои бяха плоски и кръгли като големи монети, други бяха почти сферични като кристални кълба. При всички други обстоятелства любопитството на Пол щеше да бъде моментално привлечено от тях. Щеше да вземе някое от парчетата и да го огледа, заливайки Джамал с въпроси за изработката и функцията им. Но сега почти не ги забеляза.