![Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/3/tajnata-porta-bg-download.jpg)
Тайната порта [bg]
- Автор: Хикман Кэти
- Серия: Тайната порта #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-330-7
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:
На борда на кораба „Хектор“ малката група търговци започнаха да се пляскат един друг по гърбовете и да си говорят възбудено. Само Пол не споделяше тяхното въодушевление. Внезапно бе изпълнен от необяснимо изтощение — дипломатичното направляване на мислите на сър Хенри, справянето с останалите търговци, та дори и разговорите с Глоувър се бяха превърнали за него в тегоба, като че ли бе принуден да играе непосилна за него роля като актьор на тази сцена.
Разтри очите си. След онзи първи разговор с Карю за Силия имаше моменти, когато му се струваше, че полудява. Първоначално просто не можеше да повярва, а след това дойде и яростта, но в по-спокойните си моменти си даваше сметка, че Карю никога не би го излъгал. Така, постепенно, си бе позволил да се надява, а след това и да повярва в невъзможното. Силия — жива! Силия — жива и дишаща, от плът и кръв! А после екзалтацията му бе заменена от отчаяние. Силия жива, но затворена на място, където той никога не можеше да се надява да я види. Или би могъл? В къщата на Джамал бе започнал отново да се изпълва с надежда. През нощта лежеше, вторачен в мрака, неспособен да заспи, борещ се с мислите си. Две години като робиня в ръцете на турците. Какво ли са й направили? Опита се да не си представя, но това беше невъзможно. Какво е правел с нея търговецът на роби, ами султанът? Ами евнусите? Накрая си даваше сметка, че главата му ще експлодира от подобни мисли.
Периферното му зрение беше привлечено от внезапно движение на брега. Пол видя, че от имперския кей се отделя друга баржа. Тази беше по-малка от баржата на султана, но украсена по-богато. Закритата кабинка беше инкрустирана с абанос и слонова кост, златен варак, седеф и огромни скъпоценни камъни проблясваха под слънцето. Този път гребците гребяха мълчаливо. Дървените им весла описваха ярки дъги, докато баржата се носеше бързо към английския кораб. А после, на няколко крачки от кораба, тя спря.
Поставяйки ръка над очите си, Пол се загледа към закритата кабина. Нещо зелено проблесна под слънцето. И тогава той разбра — Сафийе, самата валиде султан, също бе дошла да инспектира „Хектор“. Но и тя не остана дълго. По някакъв таен неин сигнал гребците хванаха веслата си и баржата отново пое на път, само че не се върна към имперските докове, а се насочи бързо в противоположна посока, към тъмнозелените води и стръмните гористи хълмове на Босфора.
Пол се загледа след баржата, дълбоко замислен. Какво ли иска от него валиде султан? Посланикът изглеждаше напълно задоволен от обяснението с благодарностите за подаръците, които Пол беше изпратен да поднесе още в първия миг след пристигането на „Хектор“. Но секретарят не беше толкова сигурен.
Не за първи път той се върна в мислите си към онзи ден — най-странният от всички странни дни, които беше преживял след пристигането си в Константинопол. Обградена от черните си евнуси и охранявана от цял батальон войници с алебарди, валиде султан бе донесена в закрита носилка в двора, където я очакваше каляската. Пол, разбира се, не я бе видял — дворцовият етикет му забраняваше дори да си вдига очите към нея — но ако някой се бе сетил да го пита, той би му казал, че съществуват множество други начини да видиш някого; че излъчването зад завесите на носилката беше толкова силно, че очите не бяха необходими, за да съзреш тази чудна жена. Гласът й беше повече от достатъчен.
— Вените, ингилези! Ела по-близо, англичанино!
Спомняше си как, когато бе чул този глас за първи път, космите на тила му се бяха изправили. Разузнаването на компанията твърдеше, че валиде султан е стара жена, най-малко петдесетгодишна. Но това беше глас на жена, която беше все още млада.
— Ела по-близо, англичанино! — бе повторила тогава тя. А когато го бе видяла да поглежда уплашено евнусите, до един сложили ръка на дръжките на ятаганите си, бе добавила: — Но фото паура! Не се страхувай!
И така той се бе приближил до носилката със завесите, и двата бяха говорили. Колко ли бяха говорили? След това Пол не можеше да определи. Спомняше си само един неповторим парфюм, като ароматна нощна градина, а после тя бе помръднала и той бе уловил проблясък на бижута.