Пръстенът на Борджиите [bg]

— Добра работа, сержант — кимна Хюз. — Пендрагън, някакви идеи за възможни заподозрени?

Той поклати глава.

— Не разполагаме с нищо конкретно. Нямаме свидетели, само този отпечатък.

— Добре, да се надяваме, че ще изскочи още нещо — отговори Хюз. — А съпругата? Всички познаваме статиката на убийствата, извършени от така наречените „любими хора“.

— Нямаме никакви доказателства. Изглежда бракът им не е бил от най-сполучливите, но това едва ли е мотив. А и Пам е… как да се изразя?

— Луда — прекъсна го Търнър.

Всички се засмяха, освен Пендрагън и Хюз.

— Имаш предвид историята с кръстовете? — попита Хюз. — Бях информирана за това.

— Тя е маниакално религиозна — кимна Пендрагън. — Но както вече казах, това не е…

— Но пък звучи доста уклончиво, не мислиш ли?

— Аз я разпитах в къщата. Не мисля, че е убила съпруга си, но е замесена косвено.

— Какво искаш да кажеш? — попита инспектор Грант.

— Тя знаеше за скелета. Според нея Тони Кетъридж е посетил строителната площадка в девет и половина или десет. Най-малко четири часа преди убийството на Керим. Очевидно е скрил скелета под контейнера, който им служи за барака, а след това го е прибрал в багажника на колата си, за да го изхвърли по-късно в контейнера за строителни отпадъци. Пам Кетъридж беше ужасена, че смъртта на мъжа й може да е свързана с тази на Керим и Мидълтън. Не спря да повтаря, че е съгрешил. Изглежда си мисли, че убийството на Тони Кетъридж е нещо като Божие отмъщение.