Приливът на тайните [bg]

— Сигурна съм — отвърна Съмър с искрено съчувствие. Представяше си колко болезнено трябва да е било за всички.

— Истината е, че Рокси превъртя оттогава. Беше толкова влюбена в този негодник, така неистово, безнадеждно, опасно влюбена. Заминаването на Андрю я съкруши. Мисля, че дори мама не е очаквала, че ще го приеме толкова трагично.

Очите му се насълзиха. Съмър се пресегна и нежно го погали по лицето.

— Не продължавай, ако не искаш.

Майкъл хвана ръката й и я целуна.

— Не. Всъщност хубаво е, че мога да го споделя. Това ме разтовари… Две седмици след заминаването на Бийзли татко ми се обади и ми каза, че Рокси е скочила от прозореца на спалнята си в Кингсмиър. Определено е искала да умре. Не е било зов за помощ или някаква друга глупост. Беше оставила писмо, с което обвиняваше горката мама.

— Потресаващо. За всички вас.

— Да — каза Майкъл. — Но нали знаеш. Тя не умря. Можеше и да е по-зле.

— Все пак нещо е умряло.

— Да. Нещо умря. Момичето у нея. Семейството, което бяхме. Ужасно е тъжно, но тогава не можех да направя нищо, нито пък сега.

Съмър го прегърна и положи главата му на меката възглавница на гърдите си.

— Разбира се, че не можеш. Вината не е твоя.

— Не е и на мама. Не напълно във всеки случай. Но и самата тя не си помага. Татко беше толкова любвеобилен и разбиращ, а мама просто… не беше. Не че не я интересуваше. Просто не я бива да изразява чувствата си.

„Защото е скапана машина“, помисли си Съмър. Алексия винаги я беше плашела — и все още беше така донякъде. Неслучайно я наричаха Желязната лейди. А и отношенията й с Рокси открай време бяха трудни, още преди на сцената да се появи онзи мъж.

Сякаш прочел мислите й, Майкъл каза:

— Мама не е такъв непосредствен и сърдечен човек като твоята майка. Тя е по-практична. Не е по сантименталностите.

— Мисли си, че Рокси се глези и капризничи? Това е малко грубо предвид обстоятелствата, не мислиш ли?

— Не точно — отбранително отвърна Майкъл. Но после се разколеба. — Не знам. Може би. Тя, майка ми, е сурова, а Рокси не е, и според мен по принцип мама просто не може да разбере защо Рокси постъпи така.

— А ти? — попита Съмър.

— Какво аз?

— Ти разбираш ли я.

— Не. Опитвах се. Но не успях. Разбирам да обичаш някого, но не и да загубиш ума си до такава степен. Не е здравословно.

„Да — помисли си Съмър, — не е. Но е човешко“.

Зачуди се дали Майкъл де Вер някога се е влюбвал.

Но този въпрос прекалено я плашеше, за да го зададе.