Приливът на тайните [bg]

— Мамо? Какво е станало?

— Нищо — отвърна Луси.

Качи се в стаята си, затвори вратата и се отпусна на леглото. Историята, която й бе разказала Алексия, я бе потресла. Беше благодарна, че е сама, че Арни не е вкъщи да я преследва с въпроси. Трябваше да осмисли всичко.

Мислеше за Теди де Вер. Според Алексия Теди не знаеше нищо за миналото й. Луси нямаше основание да не й вярва. Но всичко това я разтърси до мозъка на костите. Трийсетгодишен брак, стабилен като скала в очите на хората, а изграден върху измама! Алексия де Вер изобщо не беше реален човек, а измислен образ, несъществуващ, фантом, създаден по волята на едно момиче на име Тони Джилети преди повече от четирийсет години.

Американка.

„Лошо“ момиче.

Момиче без надежда, без бъдеще, без шансове.

Луси Майър никога не би станала приятелка с Тони Джилети. За нищо на света. И все пак Алексия бе най-добрата й приятелка, почти сестра, и то през половината от съзнателния й живот.

След като Алексия бе направила признанието си, Луси бе запазила спокойствие и я бе уверила, че депортирането на Били Хамлин е било правилно решение.

— Направила си го, за да предпазиш себе си и семейството си. И точка по въпроса.

— Но той пожертва толкова много, Луси, за да ме предпази.

— Това е било негово решение. Той е отговорен за действията си. Ти отговаряш за своите.

Луси се надяваше, че е успяла да изрази подкрепата си, че е останала невъзмутима и лоялна. Но вътрешно емоциите й бушуваха като страховито бурно море.

На вратата се почука.

— Аз съм. Добре ли си? — Съмър влезе с ваза божури. — Да помогна с нещо?

Луси си сложи дежурната усмивка.

— Добре съм, миличка. Изглежда, с Алексия прекалихме с разходката, това е. Направо съм изцедена.

— Искаш ли да ти напълня ваната?

Луси я целуна по бузата.

— Не, мила. Не съм чак толкова стара, мога и сама. Ти трябва да си долу на плажа с Майкъл и да се забавляваш.

Само като спомена името на Майкъл, лицето на Съмър грейна като слънце.

„Млади и влюбени — помисли Луси. — Колко прекрасно! И колко опасно“.

Били Хамлин и Тони Джилети са били също толкова млади и влюбени и това бе довело до трагедията, белязала живота на Алексия де Вер. Самата тя се бе справила много успешно. Но животът на другите бе съсипан. Луси мислеше за удавеното момченце. Николас. Той беше истинската жертва. Не Били Хамлин, заради когото Алексия изпитваше такова разкаяние, нито пък Алексия. Но някак си историята на Николас бе потънала в забвение, засенчена от славата и успеха на Алексия. Той се бе превърнал във фона на случилото се след това.

На онова, в което се бе превърнала Алексия.

Което бе постигнала.

На онова, което Алексия рискуваше да загуби, ако Били Хамлин или други недоброжелатели успееха с плановете си.