Приливът на тайните [bg]

— Имам предвид онова, което каза — че ние всъщност не се познаваме въпреки толкова години зад гърба ни.

— О, това ли?

— Така е.

— Е, слава богу, сега вече не е чак така.

Майкъл се пресегна към гърдите й и почна лениво да чертае кръгчета около зърната й с показалец. Съмър изстена от удоволствие. Докосването му беше истинско блаженство. Тя потръпна, като си помисли къде ли е овладял всички тези техники.

— Говоря сериозно. Искам да кажа, че познавам цялото ти семейство по-добре от теб. Майка ти е робот. Баща ти — светец.

— Не бих влизал в такива детайли — промърмори Майкъл.

— А Рокси беше толкова жизнерадостна и мила… преди, разбираш ме.

— Да — тъжно се усмихна Майкъл. — Беше.

— Но за теб нищо не знам. Нищо конкретно.

Майкъл се отпусна по гръб с широко разперени ръце като разпятие.

— Питай каквото искаш. Аз съм отворена книга.

— Добре. — Съмър се надигна на лакът. Майкъл бе пленен от начина, по който дългата й кестенява коса се стелеше по раменете й и чаршафите му.

— Защо напусна Оксфорд?

— Този е лесен — отвърна Майкъл. — Беше скучно. Следващият.

— Лесно ли се отегчаваш?

— Много.

— А от жените?

— Ако са отегчителни, да. Не се безпокой. Ти не си от тях.

И пъхна ръка между бедрата й. Съмър категорично я отблъсна.

— Не се притеснявам. Ти също не си скучен. Засега.

Майкъл се ухили. Хареса му предизвикателството.

— Други въпроси, госпожице Майър, или свидетелят може да бъде освободен?

— Много. Защо винаги вземаш страната на майка си, когато двете с Рокси се карат?

Майкъл смръщи вежди.

— Така ли правя?

— Така направи предишната вечер.

Той се замисли за момент, после каза:

— Предполагам, че я защитавам, защото никой друг не го прави. Обичам Рокси много, както всички останали, и всички се чувстваме ужасно заради случилото се. Но тя е много несправедлива към мама. Обвинява я за всичко.

— А няма ли основание?

— Понякога наистина е жестока към Рокс — призна Майкъл. — Така че сама си е виновна.

— Но нали тъкмо тя е прогонила приятеля на Рокси? Поне така чух.

— Не можеш да прогониш човек, който не иска да бъде прогонен. Той беше голям човек, не кутренце.

Майкъл се разгневи, макар да не знаеше точно защо. Никога не бе обсъждал това с друг, дори с Томи, най-добрия си приятел. Никой в семейството не говореше за това. Но може би тъкмо това бе част от проблема и голямата трагедия на Рокси — че тази тема се бе превърнала в табу.

— Ще ти разкажа какво стана. Мама нае някакъв тенисист едно лято, казваше се Андрю Бийзли. — Майкъл изрече името сякаш беше отровно.

— Не си го харесвал.

— Изобщо. От самото начало. Беше змия. Хубавец — ясно го осъзнаваше.