Проклетата кауза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #7
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:
— Странно — казах, докато поставях предметите върху количката, покрита с хартиен чаршаф. — Какво ли е станало с ключовете от колата ми?
— От онези, закачени за дистанционното управление ли бяха?
— Да.
— Нямаше ги и на местопрестъплението, нали?
— Не ги намерихме. Не висяха от волана и предположих, че са у Дани — обясних, докато свалях дебелите спортни чорапи.
— Е, вероятно убиецът ги е взел или са се загубили.
Спомних си хеликоптера, създал ужасна бъркотия.
Някой ми беше казал, че е видял Марино по новините. Размахвал юмруци и крещял вбесено, а аз съм стояла до него.
— Добре. Има татуировки — съобщи Филдинг и взе бележника.
На горната част на стъпалата на Дани бяха изрисувани чифт зарове.
— Змийски очи — каза Филдинг. — Сигурно е било доста болезнено.
Открих малък белег от операция на апандисит и друг на лявото коляно на Дани, който вероятно бе от нараняване в детските му години. На дясното му коляно се виждаха лилави белези от скорошната операция, а мускулите на крака бяха леко атрофирали. Взех проби от ноктите и косата му, но на пръв поглед нищо не показваше следи от борба. Не видях нищо, което да ме наведе на мисълта, че се е съпротивлявал на човека, на когото се е натъкнал пред кафе «Хил», където бе изпуснал кесията с остатъците от вечерята си.
— Хайде да го обърнем — казах.
Филдинг го хвана за краката, а аз пъхнах ръце под мишниците му. Обърнахме го по корем. Взех лупата и насочих силната светлина, за да огледам тила му. Дългата тъмна коса бе сплъстена от съсирената кръв и различните частици. Палпирах скалпа му.
— Трябва да го обръснем, за да сме сигурни. Но, изглежда, имаме рана от изстрелян от упор куршум зад дясното ухо. Къде са филмите?
— Вече трябва да са готови — отговори Филдинг и се огледа.
— Трябва да реконструираме това.
— Мамка му.
Той ми помогна да съединим дълбоката звездообразна рана, която приличаше по-скоро на изход, защото беше огромна.
— Определено е вход — казах, докато внимателно бръснех тази част от скалпа с острието на скалпела. — Виж, тук има следа от цевта. Много слаба. Ето тук — очертах я с пръста на окървавената си ръкавица. — Това е адски разрушително. Почти като пушка.
— Четиридесет и пети?
— Дупка с диаметър един сантиметър — казах почти на себе си. — Да, определено отговаря на четиридесет и пети.
Започвах да свалям парчета от черепа, за да огледам мозъка, когато се появи техникът и постави рентгеновите снимки върху осветения екран. Ярката бяла форма на куршума беше заседнала във фронталния синус, на седем сантиметра от темето.
— Господи — измърморих, вторачвайки се в него.
— Какво, по дяволите, е това? — запита Филдинг. Приближихме се, за да можем да го огледаме по-добре. Деформираният куршум беше огромен, с остри назъбени краища, прегънати назад като животински нокти.
— Хидра-шок не може да направи това — каза заместникът ми.
— Не, не може. Това е някакъв специален куршум.
— Може да е «Старфайър» или «Голден Сейбър»?
— Нещо такова — съгласих се объркано, защото никога преди не бях виждала подобен куршум в моргата. — Мисля обаче, че е «Блек Талън», защото намерената гилза не е «Ремингтън» или PMC, а «Уинчестър». «Уинчестър» произвеждаха «Блек Талън», преди да ги забранят.
— «Уинчестър» прави и «Силвъртип».
— Това определено не е «Силвъртип» — отвърнах. — Виждал ли си някога «Блек Талън»?
— Само в списанията.
— Месингови, с черно покритие, с нащърбен кух връх, който цъфва по този начин. Виж остриетата — показах му на снимката. — Невероятно унищожителни. Минава през теб като електрически трион. Чудесни за полицаите, но истински кошмар, ако попаднат в лоши ръце.
— Господи — възкликна Филдинг развълнувано. — Прилича на проклет октопод.
Свалих гумените ръкавици и ги смених с плътни платнени, защото куршуми като «Блек Талън» бяха опасни в моргата. Те представляваха по-голяма заплаха от убождане с игла, а аз не знаех дали Дани е имал хепатит или СПИН. Не исках да се порежа на назъбения метал, който го беше убил, така че убиецът да отнеме два живота вместо един.