Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Изабел изучаваше с поглед улицата. Погледна към входа, където се бяха крили преследвачите последния път. Не видя никого. Температурата отвън бе близо до нулата. Някаква жена забързано се връщаше от покупки, приведена напред, сгушена в дрехите си, хванала по един найлонов плик в ръцете си. Други хора не се виждаха. Да, бе успяла да мине незабелязана.
Прекоси хола, влезе в спалнята си и запали лампата, след като дръпна завесите. Трябваше й само минута, за да намери брошката под бельото, подредено в едно от чекмеджетата.
Загърна я в чифт бикини и в същия момент забеляза, че вратата към хола е леко открехната. В другата стая завесите не бяха дръпнати. Опасявайки се, че светлината може да бъде забелязана отвън, тя прибра брошката в джоба си, бързо излезе от спалнята и угаси лампата.
Облегна се на вратата и изчака очите й да привикнат към мрака. Наистина трябваше да вземе някакво оръжие със себе си. Помисли малко и се отправи към банята. Грабна от стъкления рафт флакон с лак за коса, свали капачката и го пъхна в джоба си, поуспокоена, че няма повече работа в апартамента. Предупреждението на Нюмън още звучеше в ушите й.
Тъкмо приближаваше входната врата, когато на нея се почука. Изабел замръзна на мястото си. Майка й не беше близка със съседите, не разговаряше с никого от блока. Почука се втори път по-силно, по-настоятелно. Тя стегна мускулите си и пое дълбоко въздух.
— Кой е?
— Водопроводчикът. Един от радиаторите ви е протекъл, в апартамента под вас капе.
— Не е оттук — отвърна тя, за да спечели малко време.
— От вас е. Нали това ми е работата, да откривам къде тече. В този апартамент е. Стените отдолу са прогизнали.
Това се бе случвало веднъж. Когато беше малка. Спомняше си как бе наблюдавала работата на водопроводчика. Сега обаче не можеше да провери сама. Това би означавало да запали лампите и да издаде присъствието си на всеки, който следи апартамента отвън.
Тихо пъхна ключа и го завъртя. Поколеба се, преди да освободи веригата, но реши, че няма смисъл да забавя нещата. Дръпна се няколко крачки назад, хванала фенерчето в лявата си ръка, и извика:
— Отключено е…
Вратата бавно се отвори. Тя включи фенерчето. На прага стояха двама мъже, облечени в шлифери. Същите, които бяха отвели Анри от бар „Маями“. Фалшивите агенти, както й бе казал Нюмън, замесени в убийството на гара „Сен Жан“. Омразата надви страха й. По-високият от двамата закри очите си от светлината на фенерчето и се усмихна.
— Знаехме, че ще се върнете. Работим за секретните служби. Налага се да дойдете с нас…
Изабел протегна напред дясната си ръка, стиснала спрея. Флаконът описа широка дъга пред лицата на мъжете, а струята обля очите им. Високият свирепо изруга и хвана лицето си. Изабел се наведе напред. Засили се и с всичка сила го блъсна с глава в гърдите. Продължи да натиска като побеснял бик, докато той отстъпваше назад. Гърбът му опря в перилата на стълбището. Неудържимата инерция на нейното тяло го прехвърли над парапета и той с крясък полетя надолу в шахтата към бетонната основа два етажа по-ниско. Крещеше, докато падаше.
Изабел рязко се извърна. Другият все още притискаше с ръце очите си. Тя сграбчи косата му и рязко притегли напред главата му. Той инстинктивно се дръпна назад, но Изабел това и чакаше. Сега смени тактиката си — бутна с всичка сила главата му и черепът се стовари върху твърдия ръб на касата. Звукът от сблъсъка на кости и дърво беше силен. Пусна спрея и фенерчето в джоба си, хвана обездвиженото тяло за петите, довлече го до стълбищната шахта, прехвърли краката му над парапета, после го вдигна за раменете. Тялото безшумно полетя надолу. Чу се далечно тупване, когато се приземи до другия.
Изабел заключи и излезе от сградата през задния вход. Седна зад волана и започна да вдишва дълбоко на равни интервали. Трябваше да шофира нормално. Край гара „Сен Жан“ намери място за паркиране. Наблизо имаше телефонен автомат. В кабината освети с фенерчето страниците на указателя и откри номера на префектурата в Бордо. Когато телефонистът се обади, тя заговори твърдо и убедително.
— Трябва да докладвам за много сериозно престъпление — опит за убийство. Свържете ме незабавно с префекта. Ще разговарям само с него. Ако не го направите веднага, ще затворя. Отнася се за тайните служби…
В кабинета на първия етаж на сивата стара сграда с две крила, оградили вътрешния двор, съвсем близо до търговския комплекс „Мериадек“, префектът се намръщи при споменаването на тайните служби и каза на телефониста, че ще приеме обаждането. Затвори с крак вратата на стаята.