Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
В момента, в който Туийд отново влезе в кабинета си с Пола, Нюмън и Марлър, той разбра, че Моника е развълнувана. Секретарката го изчака да съблече палтото си и да седне зад бюрото. Навън суровият хапещ вятър носеше ситните капки на ледения ноемврийски дъжд.
— Вече знаем как е умряла лисицата. Готови ли сте?
— И още как.
— Робълс се е обадил на Моника с предварителните резултати, докато ни нямаше. Предполага, че лисицата е убита от някакъв вид нервнопаралитичен газ, примесен с дима от хеликоптера.
— Нервнопаралитичен газ? — Марлър сепнато излезе от обичайното си безпристрастие. — Значи малко да бяхме вдишали от този дим и…
— Щяхте да сте мъртви като лисицата — довърши Туийд. — Отровен газ. Това наистина е зловещо.
— А моите разследвания — намеси се Моника — разкриха факта, че химическите заводи „Доулиш“ имат свръх секретна лаборатория в индустриалния комплекс на пътя за Ортфорд.
— Робълс — продължи Туийд — ще пренесе трупа с хладилен камион в „Портън Даун“ — военното химическо предприятие. Там работи негов приятел. След анализа ще може да ни каже точно типа газ, който са използвали.
— Най-добре да се върнем веднага в Сафък — Марлър и аз. Време е да огледаме по-отблизо природозащитните дейности на Доулиш — предложи Нюмън.
— Съгласен съм. Колкото по-скоро — толкова по-добре, защото Марлър трябва да иде във Франция. Но бъдете изключително предпазливи.
— Вече знаем, че насреща ни не стоят малки котенца — отвърна Нюмън и излезе заедно с Марлър от стаята.
Телефонът иззвъня. Туийд остави Моника да го вдигне. Тя каза на някого да изчака една секунда и кимна към апарата на Туийд:
— Лазал звъни от Париж. Иска спешно да говори с вас.
— Нови неприятности ли, Рене? Не, линията не се подслушва…
— Обади ми се префектът на Бордо — човек, на когото мога да разчитам — подчерта Лазал. — Приел анонимно обаждане — предполага, че е била жена. Съобщила му адреса на някакъв жилищен блок в Бордо. Казала му, че там ще намерят двама фалшиви агенти на секретните служби, свързани с убийството на Анри Бейл — вашия сътрудник, открит на гара „Сен Жан“. Той лично отишъл на адреса. Между другото жената казала, че ще намерят мъжете в безсъзнание. И ги намерили. Само че мъртви. И двамата.
— Как са умрели?
— Явно е трудно да се прецени. И двамата са паднали в стълбищната шахта от втория етаж. Хората му открили следи от кръв по касата на вратата на апартамента, в който живеят Изабел Томас и майка й. Жените са изчезнали. Но описанията на двамата съвпадат с това, което очевидците в бар „Маями“ казаха за мъжете, отвели Бейл след малко упражнения с китките му. Отлитам за Бордо — ще говоря с генерал Дьо Форж. С това ще го пораздрусам, ще разлюлея кафеза му. Прекалено дълго прави необезпокояван каквото си знае…
— Внимавай — предупреди го Туийд. — Няма да ходиш сам, нали?
— Съвсем сам — той замълча. — Или пък с охрана. Не съм решил.
— Още нещо, преди да тръгнеш. Знаеш ли дали майор Леми говори английски?
— Знае езика ви като роден англичанин.
В тесния кабинет Лазал затвори телефона и погледна часовника. Имаше среща с Навар — министъра на вътрешните работи. Навлече палтото и шапката си — навън се сипеше суграшица, — напусна сградата и тръгна по „Рю дю Фобург Сент Оноре“, като сви вдясно, отдалечавайки се от Елисейския дворец.
Обикновено спокоен и тих, но упорит, Лазал крачеше бързо, с мрачно изражение на лицето. Пред входа на министерството на площад „Бово“ очакваше да бъде пропуснат веднага от охраната, която добре го познаваше. Един от войниците препречи пътя му.
— Документите, господине.
— Сякаш не ме познавате…
— Такива са заповедите, господине. Документите, ако обичате. Лазал извади специалния пропуск и го подаде на постовия. След като го прегледа, войникът му го върна и освободи пътя с отдаване на чест.
„Значи Навар е засилил мерките за сигурност — помисли си Лазал, докато прекосяваше обширния двор пред сградата на министерството. — Това е добре.“
Кабинетът на министъра се намираше на първия етаж с изглед към двора. Когато Лазал влезе, човекът вътре се изправи зад бюрото. Пиер Навар беше ниска, набита и тъмнокоса личност с гъсти вежди и нетърпелив поглед. Бе роден в Лотарингия, също като генерал Дьо Форж. Здрависа се с началника на секретните служби, покани го да седне и придърпа един стол близо до този на Лазал, хванал някакъв документ в ръката си. Подаде го на Лазал и той бързо го прочете. В края на писмото Навар бе поставил подписа си — уверен и бърз.
— Ще свърши добра работа, господин министър.