Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
После се приближих към мазния и вонящ Карак.
— А сега бъди добро момче и изпий това — наредих му аз.
Той погледна чашата сякаш там се беше свила змия и дръпна ръцете си зад гърба.
— Накарай го да я изпие, сержант — нареди Даран на началника на стражата.
— С удоволствие, Ваше Височество — отвърна едрият войник. Той грубо изви едната ръка на пияндура и стисна здраво пръстите му. — Изпий я! — прогърмя неговият глас.
Карак слабо се възпротиви.
Тогава войникът взе да извива бавно ръката му. Той имаше волски гърди, а ръцете му приличаха на свински бутове. Сигурно можеше да накара дори камък да пусне вода.
Карак се изправи на пръсти, квичейки като прасе.
— Изпий я — повтори сержантът.
— Ваше Височество! — не издържа Гарейн.
— Млъкни! — сопна му се Даран. — Хората ти ще се научат да МИ се подчиняват!
Сержантът продължаваше да извива ръката на Карак в огромния си юмрук. Онзи най-после сграбчи чашата и шумно я изпи.
— Вече се тревожех, че този приятел ще припадне след малко, сержанте — обърнах се към войника. — Отведете го някъде настрани, за да не изцапа всички наоколо.
Сержантът широко се усмихна и повлече Карак към една от стените, където разкиснатият младеж взе шумно да повръща.
— Лейди Селан — отново взе думата Даран, — бихте ли се приближили до трона?
Селан се подчини, макар с колебание.
— Искате ли да се върнете при съпруга си? — попита принцът.
— За нищо на света! — избухна тя. — Предпочитам да се самоубия! Той ме бие, Ваше Височество! Всеки път, когато се напие, а това става всеки ден, ме налага с юмруци.
— Разбирам — лицето на Даран се изопна. — Нито един истински мъж не посяга дори с пръст на жена — заяви той, — затова според кралската воля бракът между Карак и Селан оттук нататък да се смята за разтрогнат!
— Не можете да постъпите така! — изрева Гарейн. — Дълг на жената е да изтърпи наказание от своя мъж, когато е сгрешила!
— А дълг на всеки благородник е да изтърпи кралското наказание, когато той е сгрешил! — намеси се Кеймиън. — Играете си с огъня, барон Гарейн!
— А сега да решим кому принадлежи онова парче земя — продължи Даран.
— Земята е моя! — нададе вой Гарейн.
— Моя е! — прекъсна го Алтор. — Аз отново си я връщам, щом Негово Височество развали брака!
— В действителност, скъпи приятели — меко рече Кеймиън, — земята принадлежи на короната. Островът е собственост на краля. Цялата земя ви е дадена само да я ползвате, защото такава е кралската воля.
— Можете да оспорвате това по всички точки седмици наред — каза Даран. — Но правните спорове са твърде отегчителни. Затова нека си спестим времето и гнева и да разделим поравно тази земя — половината за барон Гарейн, а другата — за барон Алтор.
— И дума да не става! — възпротиви се Гарейн.
— Тогава можеш да разучиш как се отглеждат кози, Гарейн. И ще се скиташ немил-недраг като останеш без никаква земя. Ще се подчиниш ли на решението ми? — моят племенник присви очи. — А за да не хрумне на някой от вас или пък на вашите грубияни пак да надига глава, ще издигнете стена, висока четири метра, точно насред спорната земя. Така ще имате занимание и ще сте далеч едни от други, господа! Искам да видя и двама ви как мъкнете камъни! Хич не си мислете, че ще прехвърлите всичко на младите си роднини!
— Но земите се простират на двайсет мили, Ваше Височество! — ахна Алтор.
— Само толкова? Е, значи за десетилетие-две ще приключите със задачата. Искам незабавно да започнете да строите от двете противоположни страни! Ще пратя войниците си да определят точно къде е средата и можете да приемете това като състезание. За награда победителят ще остане с глава. Лорд Бранд знае точно имената на всеки от подчинените ви, така че те всички ще се присъединят към великото дело, независимо дали ще го сторят доброволно или във вериги. Достатъчно ясен ли бях?
Те се поклониха, но благоразумно решиха да не казват нищо.
— Освен това, господа, подозирам че следващите няколко години вашите хора никак няма да ви обичат — отбеляза Кеймиън. — Затова носете постоянно ризници по време на строежа. Просто за всеки случай.
— А сега да решим какво да правим с болния млад човек там в ъгъла — каза Даран, надигайки се неумолимо от трона на баща си.