Синеокият варварин

— Искаш ли да се обзаложим? Представи си го само когато е научил, че си изчезнала… отлетяла. Първото, което ще му дойде наум, е да тръгне след теб. Второто — че единственият начин да го направи е неприемлив за него. Едва ли обаче, това би го спряло.

— Не може ли да грешиш поне сега?

— Наистина ли искаш да знаеш каква е вероятността това да се случи?

Шанел изпъшка, отпусна се на една страна и се сви на топка, изпълнена с отчаяние.

— Какво ще правя? Това не беше планирано! Не бе изобщо предвиждано!

— В твоята тетрадка, момичето ми, но в моята бе на първо място. Аз обаче разработих няколко изхода. Готова ли си да ги чуеш или смяташ да се търкаляш там и да стенеш цялата сутрин?

— Заслужава ли си да слушам?

— Заслужава си да слушаш всичко, което казвам.

— Много оригинално, но ако възнамеряваш да предложиш да натиснем спирачките и да чакаме пристигането на Фалон, по-добре да си се цупя цялата сутрин.

— Една от възможностите наистина е да паркираме тук, колкото и да не ти допада. Последствията не са чак толкова лоши. Може и да бъдеш понаказана за бягството си, но после пък те чака много секс с мъжа, когото, както и двете знаем много добре, все още желаеш. Помисли! Майка ти ще престане да се тревожи за теб, баща ти ще ти прости, щом се върнеш там, където ти е мястото, един ба-хар-ански воин ще бъде невероятно щастлив, самата ти ще намериш щастието.

— Колкото въздухът тук става за дишане. Забрави, Марта.

— Прави каквото искаш. — Все пак Марта не се сдържа и добави: — Но не ти ли е идвало наум, че колкото по-бързо те хване, толкова по-малко ще бъде наказанието ти?

— Няма да има никакво наказание, ако не успее да ме намери. Кое е следващото в списъка с възможностите?

Компютърът въздъхна.

— Много е късно да им се изплъзнеш. Не знам с какъв кораб се движат, но е по-бърз от Роувъра. До утре ще бъдат достатъчно близо, за да осъществят връзка с нас. Трансферирането ще бъде възможно след пет дена, ако са екипирани с него, а след още един — ще се озоват точно до нас. Така че за изплъзване не може и дума да става. При това положение трябва да се скриеш.

— Къде?

— Възможностите в Снежната слънчева система са ограничени.

— Но Сентура е на по-малко от пет дни път, нали?

— Разбира се, и в ъгъла на тази система, точно там, откъдето ще навлезем в нея, се е свряла една планета. Можеш ли да се сетиш защо не я споменах?

Младата жена помисли и изпъшка.

— Ако паметта не ме лъже, тази планета трябва да е Шака’ар?

— Паметта ти не те лъже и единствената помощ, на която можеш да разчиташ там, е да те натоварят на някоя платформа за търг на роби. Всъщност на която и планета да се приземиш, твоят воин може също да кацне там. При това Фалон е въоръжен с одобрението на баща ти. Нищо чудно той също да е с него.

— Дори не си го мисли!

— Успокой се, Шани. Вероятността баща ти да се включи в преследването се намира доста назад в списъка. Очевидно Чалън безкрайно се доверяваше на Ван’иър, иначе нямаше да те даде на него. Що се отнася до двете планети в нашия петдневен радиус, не разполагам с кой знае колко информация за която и да било от тях.