Синеокият варварин

— Май, че имаме проблем, момичето ми.

Шанел се завъртя в леглото и погледна към интеркома. Още не й се ставаше. Откакто бяха напуснали Шака’ан преди три дни, не й се правеше нищо. Но ако не покажеше поне малко интерес, Марта щеше да я заразпитва за причината.

— Да не би нещо с кораба да не е наред?

— Не е нещо, което може да се оправи лесно. Само някаква сянка. Показа се снощи на скенерите за големи разстояния. В това няма нищо необичайно, освен че онзи кораб ни използва като фар. Откакто съм ги забелязала, сменях на три пъти посоката и всеки път те я сменяха заедно с мен.

— Искаш да кажеш, че ни следят?

— Нима вече не го казах?

— Понякога не съм сигурна какво точно искаш да кажеш.

— Добре, какъв ти е проблемът сега? Изпаднала си в меланхолия, откакто тръгнахме, да не говорим за изстрелите от засада по мой адрес.

Младата жена въздъхна, легна по гръб и впери поглед в тавана.

— Баща ми никога няма да ми прости, че заминах без негово разрешение. Нямах избор, но как ми се иска да не изпитвах такава вина!

— На твое място не бих се притеснявала заради баща си. Майка ти ще се погрижи той да разбере причината да постъпиш така. Трябва да се чувстваш виновна към воина, когото изостави пред символичния олтар. Постъпката ти вероятно го е смазала.

— Нека не преувеличаваме…

— Не, сигурна съм, че не преувеличаваме и че най-вече той се чувства наранен от твоята постъпка.

— И какво според теб трябваше да направя? Да се сбогувам с него, за да омекотя удара?

Компютърът се изсмя.

— Добре казано. Ако той предполагаше, че се готвиш да заминеш, щеше да те замъкне право пред баща ти и нямаше да те пусне, докато не бъдеш негова по Шака’анските закони. Но може би сега ти се иска да се бе случило точно това.

Младата жена се надигна и погледна смръщено към интеркома.

— Коя жичка ти е прегоряла? Нима щях да предизвиквам недоволството на баща си, ако ставаше дума само за някаква прищявка? Онова, което чувствам, Марта, е вина, не съжаление. Нямах друг избор. Дори майка ми беше на това мнение, иначе сега нямаше да съм тук.

— Ако разчиташ на нейната подкрепа, за да оправдаеш действията си, забрави я. Аз пък по една случайност знам следното: тя смята, че не след дълго ще се вразумиш и ще се прибереш. Но ние двете с теб пък знаем, че ти нямаш и капчица разум.

— Наистина ли мисли, че просто си се шляя ей така, безцелно?

— Мисли, че страховете ти са изцяло истински. Но Тедра вярва в теб повече, отколкото ти самата си вярваш, тъй като е сигурна, че ще ги преодолееш.

— Ами загубата на самоконтрол? И това ли трябва да преодолея?

— Не, това е задача на Фалон и по всичко личи, че ще се справи успешно с нея. Или може би забрави колко разстроен бе, когато видя как те е наранил, по-разстроен дори от теб самата?. Мъж, който те желае толкова силно и иска да те защитава, няма да рискува да ти причинява болка всеки път, когато те докосне. Той или ще сведе до поддаващо се на контрол ниво бушуващите в себе си страсти, или изобщо няма да те докосва. А ако ми посочиш воин, който се подлага на въздържание, ще ти докажа, че е мъртъв от седмица, но никой още не го знае.