Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Защо ми говориш всичко това, след като вече ми даде ясно да разбера какво е отношението ти към мен?
— Не към теб, воине, а към начина, по който се държиш. Вероятно дори ще те обикна… някой ден. Докато стоях там, видях как дъщеря ми пребледнява като това чаури. И за какво? Ти беше вече шампион. Спокойно можеше да не обърнеш внимание на този надут крал.
Младият мъж се усмихна; само едно нещо го бе заинтригувало.
— Тя се страхуваше за мен?
— Ни най-малко. Просто й става зле при вида на кръв. Но победата в този последен двубой наистина ти достави удоволствие, нали?
Сарказмът й го накара да настръхне.
— Никога не съм крил отношението си към посетителите.
— Аз бях посетител.
— За майката на моята жена трябва да направя изключение.
— Нямам нужда от твоите благоволения. А и тя все още не е твоя.
— В такъв случай по-добре да се погрижа веднага. Къде е другарят ти в живота?
— Не се съмнявам, че те очаква. По-добре да приключваме с този въпрос. Освен това, както виждам, още някой има нужда от медитеха. Една разбита физиономия…
На лицето на младия мъж се изписа задоволство.
— А Шанел? Тя с баща си ли е?
— Тук нямаш късмет, воине. Тя бе толкова разстроена от насилието, на което стана свидетелка, че я изпратих вкъщи. Но сигурно ще ти стане приятно да научиш, че се съгласи да тръгне едва след като й обещах да се погрижа лично за теб.
— Изненадам съм, че ми го казваш.
— Имам още нещо за теб. Обясних й защо си се включил в състезанията. Ти искаше тя да знае и това бе най-малкото, което можех да направя.
Кой знае защо, но тези думи го притесниха. Но Тедра вече се бе обърнала и излизаше, така че Фалон не каза нищо повече. Наближаваше моментът, който бе очаквал с такова нетърпение. Предпочиташе обаче Шанел да е там, за да може да я направи незабавно своя.
Влязоха в главното помещение на голямата шатра. Там се бе събрала малка тълпа: близките на Фалон, Далден, благородниците от Сентури III със своя крал, все още в безсъзнание и, разбира се, шоданът на Шака-Ра.
За първи път Ван’иър се почувства леко нервен. Беше победил в състезанията, но, както бе обяснил Далден, това не му гарантираше наградата. Ами ролята на Тедра Ли-Сан-Тер… Дали би могла да убеди своя другар в живота да не му даде онова, което му се полагаше? Дали затова забележката й не му се стори изпълнена с чувство за вина?
Джадел се спусна насреща му, за да се увери, че брат му се е възстановил напълно. Чалън разпореди да донесат вино и рече:
— Аз лично не си падам по машините за удобства на посетителите, но понякога те могат да бъдат от полза дори за воините.
Тедра се изчерви, тъй като той гледаше нея, докато говореше, макар да вадеше корковата тапа на бутилката златна миеда от Ратхус.
Беше истинско светотатство да се нагълташ набързо с такова прекрасно вино, но не след дълго всички си намериха извинение и си тръгнаха… освен Тедра, която, полуизлегната на една кушетка, отпиваше с удоволствие от чашата си. Фалон се страхуваше, че тя нямаше да се помръдне, дори да я помолеше.
Все пак попита:
— Ще може ли да поговорим на четири очи, шодан Ли-Сан-Тер?
— Не е нужно да бъдеш толкова официален, Фалон. Освен това дълбоко се съмнявам, че моята другарка в живота ще си тръгне точно сега, без да предизвика сцена, която да смути и двама ни.
— Той се шегува, воине — обади се Тедра. — Не бих направила нищо друго, освен да предизвикам…
— Жено — смъмри я Чалън, — ако имаш намерение да оставаш, направи го тихо.
Тедра сви рамене и отмести поглед встрани. Младият мъж се изкашля и заяви:
— Молбата е официална, шодан. Най-силно от всичко желая да отдам живота си на твоята дъщеря, като знам много добре, че тя също ме желае. Моля те да уважиш моята молба и да я повериш на грижите ми. На мен се пада честта да я защитавам, тъй като тя е пазителката на моето сърце.
— Твоята молба не е първата, но никой друг воин не е бил толкова дързък да каже, че дъщеря ми го желае. Защо си решил, че е така?
— Знам го със сигурност. Тя самата ми го каза. И освен това ми се отдаде.
Тедра скочи от кушетката и разля виното си.
— Защо трябваше да му го казваш? — изкрещя тя.
Чалън я смъмри, този път вече по-строго.
— Жено, този въпрос се разисква само между мъже.
— Но не и ако решиш да го предизвикаш — сопна се тя. — Това засяга и Шани, тъй като по една случайност знам, че тя не би искала той да пострада. Аз самата се изкушавах да му разбия главата, но тя ме разубеди.
— Нямам намерение да го предизвиквам.
Тедра премигна изненадано.
— Защо да го правя, след като той ми достави огромно облекчение, като ми каза, че дъщеря ми желае мъжа, когото аз съм избрал за нея.