Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Страхотно — измърмори Тедра, истински раздразнена. — Тя толкова се притесняваше да не разбереш. Аз самата мислех, че ще побеснееш. А вестта даже те направи щастлив. Само че не знаеш една дреболия, скъпи. Шани може да го желае, но и се страхува от него.
— Това е нормално…
— Не! И още нещо — този човек е проклет робовладелец. Знаеше ли го?
— Предполагах — отвърна Чалън и се обърна към Фалон. — Колко роби притежаваш?
— Шестнайсет прислужват в дома ми.
— Би ли ги освободил, ако ти дам дъщеря си?
Младият мъж се намръщи при това неочаквано предложение.
— Защо да го правя?
— Моята другарка в живота и моята дъщеря не правят разлика между господар, който се грижи за своята собственост, и господар, който не го прави. Те смятат, че никой не трябва да бъде лишен от права, какъвто е случаят с робите. Дъщеря ми не би могла да бъде щастлива дълго с воин, който притежава роби, дори той да се грижи много добре за тях. Можеш ли да се откажеш?
— За твоята дъщеря, струва ми се, бих сторил всичко. Робите, които притежавам, ще получат свободата си веднага щом се върна у дома.
— В такъв случай се отказвам с радост от правото да защитавам детето на моето сърце, Шанел от дома Ли-Сан-Тер, и давам това право на теб, Фалон Ван’иър. Приемаш ли го?
— Да.
— В такъв случай то е твое.
Тедра натисна звуковия активатор на своята свръзка с компютъра. Нямаше смисъл да се вайка. Тихо, за да не я чуе Чалън, произнесе:
— Веднага, Марта!
Глава 21
Ако Тедра не бе оставила у другите впечатлението, че е вбесена на своя другар в живота заради решението му, онези, които се занимаваха с издирването, щяха да стигнат по-скоро до нея. Затова Чалън се появи едва вечерта, съпровождан от Фалон. Младият мъж имаше вид на човек, готов да коли и беси. И това не говореше особено в негова полза. Той наистина трябваше да се научи на търпение и очевидно щеше да бъде принуден да започне да се обучава веднага.
Чалън надвисна безмълвно над Тедра с цялата си заплашителна височина и започна направо:
— Брок ми посочи вероятността да знаеш къде се крие Шанел. А ако ти не си наясно, то Марта със сигурност е в течение.
Тедра разклати сока от дхая в чашата си и отвърна с безразличие:
— Трябва да си наистина отчаян, щом си използвал Брок. Защо вместо това просто не приемеш факта, че Шани не желае да бъде открита?
— Значи знаеш къде се крие?
— Онова, което знам, е защо не е тук, за да бъде поискана от нашия млад приятел от Ка’ал, но той самият също знае причината. — Обърна обвинителен поглед към Ван’иър. — Кажи му я, воине?
— Вече го направи — произнесе тихо нейният другар в живота. — Информира ме също, че нямало нищо чудно в загубата на самоконтрол. Можело да се случи само с пазителката на сърцето. Точно така ба-хар-анците разбират кога са намерили своята истинска другарка в живота.
Тедра съжали, че не го бе научила по-рано. Изпита чувство за вина, че заради нея сега дъщеря й не е тук, за да чуе току-що казаното.
— Ако Фалон си бе направил труда да й го съобщи, тя може би нямаше да изпадне в паника, когато стана ясно, че той ти допада. Знаеш, че не може да понася болка, Чалън. Страхува се от него, страхува се, че ще й причини болка отново, страхува се от наказанията, които воините налагат на своите жени, страхува се, че той не е способен да я обича. Още не е готова да го приеме и няма да бъде готова, докато не се примири с някои от тези факти.
Единственото, което Чалън рече, бе:
— Къде е тя, жено?
Непреклонността му я вбеси. Тедра изгълта на един дъх останалия сок от дхая и тресна празната чаша на масата пред себе си.
— Ти може и да не мислиш, че е мой дълг да я защитавам, но аз съм убедена! И точно сега тя има нужда да бъде защитена.
Погледът му попадна върху чашата на масата. Вдигна бутилката и отпи голяма глътка. Тедра потръпна. Не искаше да чувства нищо, когато предполагаше, че ще последва наказание и точно затова пиеше този сок. Това бе явно предизвикателство от нейна страна, тъй като воините пиеха именно сок от дхая, за да убият всяко сексуално желание и да могат да наказват жените си с възбуда, която по-късно оставяха незадоволена.
Чалън отмести бутилката, приведе се към нея и заяви:
— След всеки изгрев идва следващ, чемар… и по-следващ.
Тедра разбра прекрасно какво имаше предвид и пребледня.
— Не можеш да ме накажеш толкова много!
— Къде е Шанел?
Тя стана от кушетката и закрачи възбудено напред-назад. Мълчанието й го накара да добави предупредително: