Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Пуснете го и го оставете да се погрижи за брат ми! — заповяда тя.
— Съжалявам, лейди Лорана, но не му вярвам — заяви водачът на елфите. — Всички знаят, че посветените изчезнаха от лицето на Крин, когато боговете отвърнаха лице от нас Не знам как този шарлатанин ви е подлъгал, но няма да му позволя да докосне елф с човешките си ръце!
— Елф, към когото се отнесохте като с враг?
— Дори ако този елф бе убил баща ми — отвърна мрачно водачът. — А сега трябва да поговоря с вас насаме, защото очевидно не знаете какво става в южен Ергот. Елистан видя, че Лорана се колебае.
— Отиди, скъпа. Само ти можеш да ни помогнеш. Аз ще остана с Гилтанас, докато дойде лечителят.
— Добре. — Лорана се изправи и тръгна след водача.
— Това не ми харесва — изръмжа Дерек. — Тя им каза за драконовото кълбо. Не трябваше да го прави.
— Те така или иначе ни чуха, когато говорехме за него — обади се уморено Стърм.
— Да, но тя им го показа! Нямам никакво доверие нито на нея, нито на елфите. Кой ги знае какво ще измислят.
— Достатъчно! — изръмжа един гробовен глас. Двамата мъже се сепнаха. Обърнаха се и видяха Флинт, който с огромни усилия се изправи на крака. Продължаваше да трака със зъби, но когато погледна към Дерек, в очите му проблесна студена светлина. — Н-наслушах ви се п-предостатъчно, с-сър Велики и В-всемогъщи! — Джуджето стисна зъби, за да овладее треперенето.
Гледката беше абсурдна и Стърм често си я припомняше с усмивка. Реши на всяка цена да я разкаже на Танис, когато се видят, Флинт стоеше пред Дерек с мокра и раздърпана бяла брада, от дрехите му се стичаше вода и образуваше локви в краката му. Главата му едва стигаше до пояса на рицаря, но той му крещеше така, сякаш пред него стоеше Таселхоф.
— Вие, рицарите, толкова отдавна живеете в метални черупки, че мозъците ви са мухлясали! Ако изобщо някога сте имали мозъци, в което се съмнявам. Аз видях с очите си как Лорана превъзмогна омразата между расите и застана твърдо зад нашата кауза. Бих казал, че тя е най-храбрата и благородна личност в Крин. Докато ти не можеш да се примириш с факта, че току-що ти спаси задника, не можеш да понесеш…
— Нямам нужда от закрилата нито на джуджета, нито на елфи… — прекъсна го гневно Дерек, но в този момент Лорана се върна бясна.
— Като че ли не е достатъчно цялото останало зло, та трябва да го откривам и сред собствената си раса! — Какво става? — попита Стърм.
— Не е за вярване, но в момента в южен Ергот живеят три елфски рани…
— Три ли? — прекъсна я Таселхоф. — Коя е третата? Откъде са? Може ли да ги видя? Никога не съм чувал… Чашата на търпението й преля.
— Тас — сряза го с леден глас, — отиди при Гилтанас и помоли Елистан да дойде тук.
— Но…
— Отивай! — побутна го Стърм.
Таселхоф затътри неохотно крака към мястото, където лежеше Гилтанас, седна на пясъка и се нацупи. Елистан го потупа приятелски по рамото и отиде при другите.
— Третата раса са каганести, или, казано на общия, „диви елфи“ — продължи Лорана. — Те се биха на наша страна по време на Братоубийствените войни. В замяна на това Кит-Ка-нан им позволи да живеят в планините на Ергот — още преди Катаклизмът да отдели областта от Куалинести. Не се учудвам, че не знаете за тях. Те са много потайни и не обичат да общуват с останалия свят. Навремето ги наричали „граничните“ елфи, защото не харесват градовете. По-късно се смесили с друидите и приели техния начин на живот. Възстановили бита на древните ни предци. Някои моите сънародници ги смятат за варвари — точно както вие възприемате хората от Равнините.
Преди няколко месеца, когато си, шести били прогонени от земите си, те дошли тук, както и моят народ, куалинести. Така се събрали на едно място за пръв път от неколкостотин години насам…
— Нещо не виждам връзката… — прекъсна я Дерек.
— Ще се наложи — Лорана си пое дълбоко дъх, — защото животът ви зависи от това, дали ще проумеете обстановката на този мрачен остров.
Елистан се приближи до нея и постави ръка на рамото й.
— Отначало всичко било добре. Елфите построили тук новите си домове — силванести в западната част на острова а куалинести в източната. Дели ги една река на име Тон-Тсалариан, което на езика на каганести означава „река на мъртвите“. По-късно започнали неприятностите, защото старата вражда и неразбирателство избуяли отново.
— Лорана притвори за миг очи.
— Нищо чудно скоро да нарекат Реката на мъртвите „река на смъртта“.
— Спокойно, Лорана — Флинт докосна ръката й. — При нас е същото. Нали видя как се отнасяха планинските джуджета в Торбардин с мен, джуджето от хълмовете?