Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Да? — каза Консуела.
— Кажи им да почакат до къщичката край басейна. Не… Не искам да ходя там. Да влязат в кабинета ми.
Бъди Бразил стана, облече нови джинси и черна копринена риза и обу правени по поръчка черни каубойски ботуши от кожа на носорог. Огледа подпухналото си лице в огледалото в банята, изплакна устата си с вода за освежаване на дъха и слезе на долния етаж.
Хората, които го чакаха, бяха трима. И не бяха в кабинета, а в хола, където цареше пълна бъркотия. Подът беше обсипан със стъкла, празни кутии от кока-кола и фасове, оставени от ченгетата. Единият от посетителите беше строен, слаб мъж с избръсната глава, а другият — разрошен тип с прошарени коси и папийонка. И накрая, но съвсем не на последно място, в хола стоеше поразително красива блондинка с изящни пропорции, зеленикаво-сини очи и страхотни гърди. Бъди я зяпна, пренебрегвайки двамата мъже, и лесно възприе обичайната си роля на човек без предразсъдъци, надраснал условностите.
— С какво мога да ви помогна? — попита той. Опитваше се да говори уморено, но решително.
— Аз съм Стейси Ричардсън. Това са господин Уендъл Кини и господин Крис Кънингам — отговори хубавицата.
Бъди погледна кльощавия мъж с избръснатата глава.
— Крис Кънингам? Навремето имаше едно момче, полузащитник в отбора на университета в Лос Анджелис. Наричаха го Лъки, защото винаги вкарваше гол в последната минута. Голям играч беше. Ако сте от Лос Анджелис, сигурно сте чували за него.
Бъди съвсем не подозираше, че мършавият гологлав мъж с нездрав вид е същият човек.
— Чувал съм — отговори Крис.
— Господин Бразил, дойдохме да ви зададем няколко въпроса за сина ви — каза Стейси.
Красивата блондинка водеше разговора. Бъди изпита желание да се чука с нея, но от пет години не бе правил секс с непрофесионалистки. Сега, след като Хайди Флайш не работеше и отново беше в ареста, той прибягваше до услугите на няколко от проститутките от стария й публичен дом, които продължаваха да се подвизават в Холивуд. Бъди предпочиташе курвите, защото се страхуваше, че другите жени ще му откажат. Проститутките никога не отказваха. И ако мъжът свършеше преждевременно или не можеше да го вдигне поради употреба на наркотици, не казваха нищо. Курвите винаги те караха да се чувстваш надарен и велик. Бъди гледаше младата жена и я желаеше, но знаеше, че само ще позира и ще се перчи и няма да събере смелост да й предложи секс.
— Първо, може би ще ми кажете откъде взехте този пръстен — каза той.
— Взех го от Майк, когато той почина — отговори кльощавият.
Бразил се приближи до него и видя, че Крис Кънингам е изумително висок, най-малко метър и деветдесет. Дори с изработените по поръчка ботуши Бъди беше по-нисък от него.
— Елате — каза той и ги заведе в кабинета си, където бяха всичките му трофеи от шоу бизнеса и снимките му с различни известни личности, сред които с трима американски президенти.
— Малко съм уморен, затова нека да бъдем по-кратки — добави Бъди и зае героична поза до барчето.
— Господин Бразил… — започна красивата блондинка.
— Бъди — поправи я той.
Тя го възнагради с усмивка и продължи:
— Господин Кънингам е бил със сина ви няколко седмици преди смъртта му…
— Къде? Чух, че Майкъл скита из Тексас и пътува по товарните влакове, за Бога. Защо го е правил?
— Той търсеше себе си — отговори високият слаб мъж. Бъди му направи знак да седне на дивана и се настани на високото столче до бара, за да изглежда по-висок. Видя, че на обръснатата глава на мъжа има голяма рана.
— Да пътува по товарните влакове — повтори Бъди. — Защо?
— Аз пътувах с него. В Тексас. Дълго разговаряхме за онова, което той искаше. Да ви кажа истината, господин Бразил, Майк беше самотен и объркан и мислеше, че никой не го обича. Той търсеше баща и аз му казах, че трябва да ви даде втори шанс. Взех пръстена, след като той почина.
— Искаш да кажеш, че си го откраднал — сопна се Бъди, раздразнен, че непознатият твърди за някакво несъществуващо приятелство с Майк.
— Не, господине — възрази Крис. — Преди малко ви го върнах и ако не го бях задържал, щеше да го открадне един от спирачите на влаковете.
„Майк е бил самотен. Мислел е, че никой не го обича… Какъвто бащата, такъв и синът“ — помисли Бъди и се обърна към русокосата.
— Какво искате да знаете?
— Евреин ли беше синът ви?
Отначало Бъди се озадачи, после се учуди. Накрая лицето му стана безизразно.
— Какво ви интересува, по дяволите? — бавно каза той и мигновено съжали за думите си, защото излизаше така, сякаш крие нещо. Вече му беше трудно да играе ролята на непукист, която бе усъвършенствал през годините.