За писането: Мемоари на занаята
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «За писането: Мемоари на занаята». Краткое содержание книги:
Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането“ започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери“, позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си — как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко — от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите.
Публикувана на части от „Ню Йоркър“ и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането“ достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот.
В основното описание на Палм Ту има едно директно описание („На бара седяха няколко самотни пиячи.“) и друго по-поетично („Огледалото зад тезгяха… блещукаше в полумрака като мираж.“) И двете са добри, но на мен ми харесва повече картинното. Използването на сравнения и подобни метафорични изрази е едно от най-големите удоволствия в прозата — както при четенето, така и при писането. Когато е на място, сравнението ни радва почти толкова, колкото съзирането на стар приятел сред тълпа непознати. Чрез сравнението на два на пръв поглед нямащи нищо общо предмета — ресторант и пещера, огледало и мираж — понякога можем да видим нещо познато в съвсем различна светлина24. Дори когато резултатът служи по-скоро за изясняване, отколкото за красота, мисля, че писателят и читателят участват заедно в някакъв вид чудо. Може би малко се изхвърлям, но все пак го вярвам.
Когато сравнението или метафората са несполучливи, понякога резултатът е смешен, друг път направо сконфузващ. Наскоро прочетох следното изречение в един новоизлязъл роман, чието заглавие не бих искал да споменавам: „Той седеше безучастно до трупа и чакаше съдебния лекар толкова търпеливо, колкото човек очаква сандвича си с пуешко“. Ако в това има нещо изясняващо, значи ми е убягнало. Веднага захлопнах книгата и не прочетох нито ред повече. Ако един автор е наясно какво прави, оставям се да ме води. Ако ли пък не… вече съм в средата на петдесетте си години, а има толкова много книги. Нямам излишно време за зле написаните.
Несполучливото сравнение е само един от възможните капани на образния език. Най-честият — и в него обикновено попадат онези, които не са прочели достатъчно книги — е употребата на изтъркани сравнения, метафори и образи. Той тичаше като луд, тя беше красива като летен ден, той беше печен тип, Боб се бореше като тигър. Не ми хабете времето (или чието и да било) с такива шаблони. Очевидно сте или мързелив, или невеж. И никое от тези описания няма да е от полза за репутацията ви на писател.
Впрочем, моите най-любими сравнения са от детективските романи от четирийсетте и петдесетте години от литературното наследство на булевардните писатели. Според тях бисери като „Беше тъмно като в задниците на сто негри“ (Джордж В. Хигинс) и „Запалих цигара, която имаше вкус на носната кърпа на тенекеджия“ (Реймънд Чандлър).
Тайната на доброто описание са ясните мисли и ясното им изразяване — онзи начин на писане, който си служи със свежи образи и прост речник. Аз получих моите първи уроци от Чандлър, Хамет и Рос Макдоналд; може би започнах да изпитвам повече уважение към събития, описателен език, докато четях Т. С. Елиът (онези назъбени нокти, браздящи дъното на океана; онези кафени лъжички) и Уилям Карлос Уилямс (бели кокошки, червени ръчни колички, сливите в хладилника, толкова сладки и студени).
Както и в останалите области на разказваческото изкуство, ще се усъвършенствате чрез практика, но практиката никога няма да ви направи съвършени. А и за какъв дявол ви е? Колкото повече се стараете, толкова повече ще научавате за сложността на родния си език. Простотата му е измамна, повярвайте ми. Упражнявайте се на разказваческото изкуство и не забравяйте, че вашата задача е да описвате случващото се и после да продължите с историята си.
7
А сега да поговорим малко за диалога, звуковата част на програмата ни. Диалогът снабдява героите с гласове, той е незаменим за изграждането на образите — само постъпките издават повече за даден човек. Но езикът може да бъде и предателски: изказванията на хората често разкриват черти от характера им, за които самите говорещи дори не подозират.
Може да ми разкажете със свои думи, че главният ви герой мистър Бътс е бил слаб ученик, че може би дори не е ходил на училище, но същото бихте могли да ми съобщите, при това много по-живо и нагледно, чрез собствения му език. Едно от основните правила на добрата проза гласи никога да не разказвате нещо, което можете да покажете:
— Какво имаш предвид? — попита момчето. Без да вдига поглед, то рисуваше нещо с една пръчка в прахта. Рисунката му можеше да представлява топка, планета или просто кръг. — Искаш да кажеш, че Земята се върти около Слънцето, както казват всички?
24
Макар че „тъмно като пещера“ не е особено оригинално сравнение и със сигурност вече сме го срещали. В интерес на истината то е малко лениво, не съвсем клише, но доста подобно. — Б.авт.