Камъните на елфите

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Друидът ги отведе в малка колиба в покрайнините на града. Кацнала на един горист хълм, тя с нищо не се отличаваше от околните хижи. Вътре нямаше жива душа, но си личеше, че съвсем доскоро е била обитавана. На масата имаше бродираш покривчица и ваза със свежи цветя. Аланон запали газовата лампа и спусна завесите. После извади отнякъде хляб, сирене, плодове и кана с вода. Вечеряха мълчаливо. Уил беше изгладнял като вълк, но Амбърли не хапна почти нищо. След малко Аланон я заведе в съседната стая да си полегне. Амбърли нямаше сила дори да се съблече, само изу ботушите си и се хвърли на леглото. Заспа още щом сложи глава на възглавницата. Друидът я наметна с едно одеяло, спусна капаците на прозорците и тихо излезе от стаята.

Уил Омсфорд, застанал до прозореца, замислено се взираше в светлинките на града. Като чу стъпките на друида, рязко се обърна.

— Аланон, трябва да поговорим.

— Още въпроси ли имаш, Уил?

— Не… Не точно. — Южнякът беше някак притеснен и напрегнат. — Какво тогава?

Седнаха край малката масичка. Уил се колебаеше как да започне. Друидът търпеливо чакаше.

— Знаеш ли, когато се опитах да използвам камъните на елфите при Тресавището, се случи нещо… Нещо, което… и аз не знам как да си обясня. Известно време се чудих дали да ти кажа, за да не решиш, че си търся оправдание да не замина с Амбърли…

— За каквото и да става дума, трябваше веднага да ми кажеш — поклати глава Аланон.

— Споделям го с теб само, защото съм загрижен за безопасността на Амбърли — продължи Уил, сякаш не го беше чул. — Трябва да съм сигурен, че тя има до себе си надежден защитник, по дяволите всичко останало!

— Ще ми кажеш ли все пак какво се случи? — кротко попита друидът.

Уил го погледна смутено.

— Ще се опитам да ти обясня… Когато демонът се насочи към мен и се опитах да задействам камъните на елфите, усетих някаква вътрешна съпротива. В съзнанието ми сякаш се беше появила непреодолима бариера, която ми пречеше да при зова силата на камъните. Напрегнах се до краен предел, но нищо не се получи. В този миг реших, че вие с дядо ми сте се излъгали… Бяхме на косъм от смъртта, а аз не можех да напра вя нищо. И изведнъж… като от само себе си, камъните засияха и възпламениха чудовището…

… После дълго мислих за това… Отначало смятах, че просто не съм знаел какво точно се иска от мен, опитвах се да се самоуспокоя. Но сега съм сигурен, че не е това. Причината е в мен самия. Нещо не ми достига… Друидът го гледаше замислено.

— Магията на камъните на елфите е много древна — започна той като на себе си. — Още отпреди появата на човека. Те всъщност са няколко вида, с различни цветове съобразно функциите си. Сините камъни помагат на притежателя си да открие нещо скрито, ако, разбира се, силно желае това. Дано и на теб помогнат в търсенето на Свещения огън. Силата на останалите камъни е другаде, но всички те притежават едно общо свойство — да предпазват собственика си от лоши магии… Степента на тяхното действие обаче зависи единствено от силата на характера ти. Те са групирани по три и това не е случайно: един е за сърцето, един — за ума и един — за волята. За да оживеят трите, трябва да са в абсолютна хармония. Успехът ти зависи от това дали си способен да го постигнеш.