Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Агрипина, съпруга на Клавдий и майка на Нерон, оживява в спомените на своя верен служител Парменон. Парменон, обичал отдалеч своята божествена Домина, й остава верен до сетния й дъх, въпреки ужаса и моралния упадък на времето, в което живеят.
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Перейти на страницу:
— Хитро го е подвела — прошепна тя. — Много хитро. Ако горкият Пасиен се чувстваше по-добре, щях да ида в Рим, за да видя лично какво става.
Горкият Пасиен вече беше в ужасно състояние. Умът му блуждаеше и по някаква странна причина се бе влюбил в един бук в градината си в Тускулум. Прегръщаше ствола му и го целуваше, нареждаше на робите да го поливат само с най-хубавото вино от избите му. Седеше и разговаряше с него, спеше в сянката му, където и умря през един късен следобед. Агрипина съвестно го оплака, после накара да изгорят тялото му и погреба праха в семейната гробница на Апиевия път. Когато погребението приключи, тя съобщи, че й е време да се върне в Рим.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
„О, времена! О, нрави!“
Перейти на страницу: