Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Не казах на Агрипина — бях прекалено уплашен, за да го направя. В нейните очи Нерон беше безгрешен. През онези бурни дни, когато тя плетеше мрежата си, никой не беше в безопасност. Колкото и да ме обичаше и да имаше нужда от мен, аз също можех да се превърна в жертва върху олтара на нейния любим син.
Шест години се изнизаха като в сън. Понякога се опитвах да живея свой живот — срещах се с някоя хубавелка, влагах малко пари някъде, избирах земя, която да купя — но Агрипина безжалостно ме връщаше при себе си. Нямах избор — танцувах като нощна пеперуда около изкусителния пламък. Тя ме използваше все по-често като пратеник до Рим.
— Съсредоточи се върху Клавдий — предупреди ме и неговата кучка.
Така и направих. Много хора бяха готови да разкажат, каквото знаят. Клавдий си беше спечелил уважение, защото бе по-сдържан и не толкова кръвожаден, колкото останалите от рода му. Но нарастващата му ексцентричност беше постоянна тема в разговорите на вечеря. Клавдий обичаше миналото и се смяташе за велик правник. Често седеше в съда, за да изслушва и решава делата. Понякога се държеше като тиранин, друг път позволяваше на адвокатите да го обиждат. Един дребен грък, разочарован от отказа на Клавдий да го изслуша справедливо, го бе замерил с восъчна табличка, която бе улучила императора в лицето.
— Ти не си никакъв цезар — извикал дребосъкът, — а само един глупав старец!
Клавдий попил кръвта от раната и позволил на гърка да се изкаже, а после го пуснал, без да го накаже. В други случаи императорът се намесваше в ежедневието на поданиците си. Започна кампания срещу показния разкош, като купи красива сребърна колесница и накара да я разбият на парчета пред тълпа зяпачи. Или пък издаваше едикти като: „Сокът от тис е отлично средство срещу ухапване от змия“ и „Пърденето на масата не е нарушение на етикета“. Мисля, че последният имаше за цел да извини отсъствието на добри обноски у самия него.
Клавдий обичаше да организира игри и обяви, че ще прережат гърлото на всеки гладиатор, който не се бие, а само се преструва. Понякога разменяше думи с тълпата и със самите гладиатори. Веднъж, по време на пресушаването на Фуцинското езеро, Клавдий реши да инсценира морска битка. Беше обичайната глупост: две триери, натоварени с екипаж от гладиатори трябваше да се сблъскат и тълпата да се наслади на морска битка. Преди началото на игрите гладиаторите, както обикновено, застанаха пред ложата на императора и го поздравиха според обичая.
— Привет, цезаре! Обречените да умрат те поздравяват!
— Или да не умрат, както може да стане — отвърна Клавдий.
Епадиаторите решиха, че ги помилва, затова оставиха оръжията си и отказаха да се бият. Тълпата имаше удоволствието да види как императорът лично слиза на арената и подкупва двете страни, за да продължат.
Агрипина се интересуваше най-много от връзката на Клавдий с Месалина. Слушаше жадно как съперницата й се впуска в любовни подвизи, докато императорът все повече се отдава на аскетизъм. Той забрани куртизанките в Рим. Когато откри, че съпругът на по-голямата му дъщеря, Антония, се интересува повече от хубави момченца, Клавдий прати войници в къщата му: те хванаха нещастника в леглото с един от любовниците му и убиха и двамата.
Въпреки това предупредих Агрипина, че влиянието на Месалина върху Клавдий не намалява. Тя хитро и безмилостно се възползваше от страховете и нарастващото суеверие на съпруга си. Един ден, когато Клавдий влязъл в съда, един тъжител се спуснал насреща му и помолил за аудиенция.
— Цезаре — раболепно казал той. — Внимавай днес, защото сънувах, че ще те убият.
Разбира се, Клавдий се уплашил и помолил човека да му опише убиеца: хитрецът се обърнал и посочил към противника си в съда. Клавдий повярвал на тази глупост и горката жертва била веднага заловена и екзекутирана по фалшиво обвинение в измяна. Месалина успешно използва същия метод, за да се отърве от един сенатор, когото мразеше. Една сутрин Нарцис, влиятелният освободен роб, нахлул в спалнята на императора. Потен и уплашен, той се хвърлил на колене и разказал на Клавдий съня си, в който омразният на Месалина сенатор нахлул в двореца и убил с меч императора.
— И аз сънувах същото — признала Месалина. Клавдий ги изслушал, но не им повярвал, докато един слуга не дошъл да му каже, че същият сенатор, когото Месалина тайно била поканила в двореца, разбира се — се е опитал да влезе със сила в императорските покои. Това било достатъчно потвърждение за Клавдий — той издал заповед и до обяд въпросният сенатор бил принуден да се самоубие.
Агрипина изслуша историята и ме помоли да й я повторя няколко пъти.
— Хитро го е подвела — прошепна тя. — Много хитро. Ако горкият Пасиен се чувстваше по-добре, щях да ида в Рим, за да видя лично какво става.
Горкият Пасиен вече беше в ужасно състояние. Умът му блуждаеше и по някаква странна причина се бе влюбил в един бук в градината си в Тускулум. Прегръщаше ствола му и го целуваше, нареждаше на робите да го поливат само с най-хубавото вино от избите му. Седеше и разговаряше с него, спеше в сянката му, където и умря през един късен следобед. Агрипина съвестно го оплака, после накара да изгорят тялото му и погреба праха в семейната гробница на Апиевия път. Когато погребението приключи, тя съобщи, че й е време да се върне в Рим.