Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
И така, накратко, намираме тези двама души заедно през шестия ден от пътуването на Блъд като гост на кораба, където щеше да пътува окован във вериги, ако само бяха подозрели истинската му самоличност. Междувременно командирът на кораба му досаждаше с цинични песни, а Блъд размишляваше върху забавната страна на положението и смяташе, че ще трябва да се измъкне от него при първа възможност.
Затова, когато песента спря и испанецът задъвка перувиански сладкиши от една сребърна кутия до него, капитан Блъд повдигна въпроса. Платноходката, в която бе плавал с двамата испански бегълци, се влачеше на буксир от „Естремадура“ и той реши, че е дошло време да се възползува от нея.
— Сега сигурно сме на една линия с Мартиника — каза той. — До сушата надали има повече от шест или седем левги!
— Напълно вярно, благодарение на проклетото затишие. Мога да духам по-силно със собствените си дробове.
— Разбира се, че не можете да се отклонявате заради мене — продължи Блъд. Между Испания и Франция по това време се водеше война и Блъд бе разбрал, че това е една от причините за присъствието на дон Хуан в тия води. — Но при толкова спокойно море лесно ще се добера до брега с лодката, която ме доведе. Да предположим, дон Хуан, че се сбогувам с вас тази вечер.
Дон Хуан се натъжи.
— Виж как бързате да ни оставите! Не се ли разбрахме да ви отведем до Сейнт Мартин?
— Вярно. Но обмислих и се сетих, че там по-рядко се отбиват кораби и може би ще се забавя доста, преди да намеря превоз до Кюрасао; докато от Мартиника…
— А, не — прекъснаха го докачливо. — Ще слезете в Мари Галант, където и аз имам работа, или в Гваделупа, както ми се струва, че ще предпочетете. Но се заклевам засега да не ви пускам.
Капитан Блъд престана да пълни лулата си с най-финия тютюн „Сакердотес“ от купата с натрошени листа на масата.
— Имате работа в Мари Галант? — Той беше толкова изненадан, че забрави личните си грижи. — Що за работа може да имате сега с французите?
Дон Хуан се усмихна загадъчно.
— Делото на войната, приятелю. Аз не съм ли войник?
— Искате да нападнете Мари Галант?
Испанецът забави отговора си. Той дръпна нежно струните на китарата. Усмивката остана по пълните му червени устни, но бе придобила лек жесток оттенък, а тъмните му очи заблестяха.
— Гарнизонът в Бастер се командува от едно псе, на име Кульовен, с когото имам да уреждам някои сметки. Те са от преди една година, но вече наближава денят за разплата Войната ми дава удобен случай. С един удар ще услужа и на Испания, и на себе си.
Блъд разпали една клечка, поднесе я към лулата си и запуши. Сметна, че не е много добра услуга за Испания да се рискува един от корабите й за нападение срещу незначително владение като Мари Галант. Когато заговори след това обаче, той спомена само половината си мисли по друг въпрос и не каза нищо повече за слизане на Мартиника.
— Да бъда на кораб по време на бой, ще бъде нещо ново за мене. Трудно ще го забравя, освен ако бъдем потопени от оръдията на Бастер.
Дон Хуан се изсмя. Въпреки цялата си разпуснатост този мъж, изглежда, имаше кураж и не се безпокоеше от предстоящото сражение. Тази перспектива го изпълваше по-скоро с радост. Когато привечер най-после вятърът задуха по-силно и те заплаваха по-бързо, дон Хуан се оживи, а тази нощ в голямата кабина на „Естремадура“ всички се отдадоха на веселие, шумно възглавявано от самия него Изпиха се големи количества силни испански вина и дълго се разнасяха възбудени смехове.
Капитан Блъд реши, че сметките на френския командир на Мари Галант с дон Хуан са доста натежали, щом като перспективата за уреждането им можеше толкова да възбуди испанеца. Блъд съчувствуваше напълно на френските колонисти, които щяха да претърпят едно от ония отвратителни нападения, заради които в Новия свят заслужено мразеха испанците. Но той не можеше дори пръста си да помръдне или дума да каже в тяхна защита и беше принуден да се присъедини към бруталното веселие в чест на предстоящото клане на французи, да пие за провала на французите изобщо и на полковник Дьо Кульовен в частност.
На сутринта, когато излезе на палубата, капитан Блъд видя брега на Доминика на десетина мили откъм лявата задна страна на кораба, а в далечината пред тях неясна сива маса, за която знаеше, че е планината, възвисяваща се в средата на кръглия остров Мари Галант. През нощта бяха минали южно от Доминика и бяха излезли от Карибско море във водите на Атлантическия океан.