Кръвни братя

— Виждаш ли, бяхме прави. — Задъхана, Куин придърпа надолу памучния пуловер с емблемата на държавния университет в Пенсилвания. — Тук му е мястото.

Имаше стол от седемдесетте, който бе видял и по-добри дни, лампион с розов стъклен абажур с кристални висулки и ниска етажерка, лакирана в черно преди десетилетия, която се разклати, когато той опря ръка на нея.

— Зная, зная. — Куин махна с ръка, срещайки навъсения му поглед. — Нуждае се само от заковаване или нещо подобно и просто ще се впише идеално в обстановката. Мислехме да си направим малка всекидневна, но после решихме, че тази стая е по-подходяща за кабинет. Тогава първото бюро, на което се спряхме, трябва да отиде в трапезарията.

— Добре.

— Лампионът прилича на нещо от „Най-добрият малък публичен дом в Тексас“. — Лейла разклати една от кристалните висулки. — Но точно затова ни хареса. Столът е ужасно грозен.

— Но удобен — настоя Куин.

— Но удобен, а за другото има покривки.

Кал изчака няколко мига, когато и двете очакващо приковаха погледи в него.

— Добре — повтори той, както бе свикнал да приема обясненията на майка си за едно или друго разположение.

— Не сме си поели дъх. Върнахме наетата кола на Лейла и отидохме на битпазара в покрайнините на града… златна мина! Обаче решихме, че матраците няма да са втора употреба. Поръчахме ги и ще пристигнат днес следобед. Както и да е, ела да видиш как сме се устроили.

Куин сграбчи ръката му и го задърпа по коридора към стаята, която си бе избрала. Имаше дълго бюро, отчаяно нуждаещо се от лакиране, а над него — голямо огледало. До отсрещната стена бе сложен голям скрин, някой го бе боядисал в убийствено и лъщящо червено. Върху скрина имаше лампа с тялото на героиня от комикси.

— Уютно.

— Ще бъде приятно за живеене, когато сме готови.

— Да. Знаеш ли, мисля, че тази лампа беше на сестра ми Джен преди двадесет — двадесет и пет години.

— Класическа е — отбеляза Куин. — Кичозна.

Той се върна към стандартното: „Добре“.

— Мисля, че картината, която купих, е в стил датски модернизъм — отбеляза Лейла от вратата. — Или фламандски. Ужасна е, питам се защо я взех.

— Сами ли пренесохте всичко тук?

— О, моля те. — Куин отново тръсна глава. — Разчитаме повече на ум, отколкото на мускули. Както и на малка инвестиция. Знаеш ли какъв товар биха пренесли няколко тийнейджъри за по двадесет долара на човек и възможността да позяпат мацки като нас?

Куин зае поза на модел, с ръка на хълбока.

— Аз бих свършил работата и за десетачка. Можеше да се обадиш.

— Такова беше намерението ни всъщност. Но момчетата сами предложиха услугите си. Ще поседнем ли на новия ни диван трета-четвърта ръка?