Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
— Въпреки това много възрастни, дори майки, не биха повярвали на дете, което се прибира у дома с подобна история.
— Не мога да кажа, че Кал никога не ме е лъгал, защото очевидно го е правил. Предния ден ме бе излъгал. Но знаех, че в този момент казва истината, цялата истина, която знае.
— Какво направихте?
— Влязох с него вътре, казах му да се измие и преоблече. Обадих се на баща му, повиках сестрите му. Загорих блата, напълно забравила за тортата. Можех да подпаля къщата, ако Кал не бе усетил мирис на изгоряло. Така и не получи своята ледена планета с десет свещички. Глупаво, а?
— Не, госпожо, никак — прочувствено каза Куин, когато Франи я погледна.
— От този ден нататък не беше съвсем дете — въздъхна Франи. — Отидохме право при семейство О’Дел, защото Фокс и Гейдж вече бяха там. Проведохме нещо, което би могло да се нарече първо заседание на кризисния щаб.
— Какво…
— Трябва да занесем десерта и кафето. Умееш ли да носиш табла?
Разбрала, че темата е приключена, Куин се приближи.
— Разбира се. Изглежда страхотно, госпожо Хокинс.
Раздвоена между чувство за вина и сълзи на радост, докато хапваше пая, Куин насочи чара си към Джим Хокинс. Знаеше, че Кал съзнателно я избягва, откакто се бяха върнали от разходката си до Свещения камък.
— Господин Хокинс, вие сте прекарали целия си живот в Холоу.
— Роден съм и съм отраснал тук. Родът Хокинс е тук, откакто градът е представлявал няколко каменни къщи.
— Запознах се с баба ви, която знае цялата му история.
— Никой не знае повече от нея.
— Хората казват, че сте в течение за всичко, свързано с имоти, бизнес и местна политика.
— Мисля, че да.
— Тогава може би ще ми дадете насока. — Куин погледна крадешком към Кал и продължи да се усмихва на баща му. — Търся къща под наем, нещо в града или наблизо. Не държа на лукс, но бих искала да е просторна. Скоро ще пристигне една приятелка, а и почти убедих Лейла да остане за известно време. Мисля, че ще бъде по-удобно и изгодно за трите ни да наемем къща, отколкото да живеем в хотела.
— За колко време ви е нужна?
— Шест месеца. — Забеляза как нещо проблесна на лицето му, както и смръщените вежди на Кал. — Ще остана до юли, господин Хокинс, и се надявам да намеря къща, която може да приюти три жени. Евентуално три — добави тя с поглед към Лейла.
— Предполагам, че си обмислила това.
— Да. Ще напиша тази книга и едно от нещата, на които ще наблегна, е фактът, че градът оцелява и хората, поне повечето от тях, остават. Остават, приготвят ябълков пай и канят гости за вечеря в неделя. Играят боулинг, пазаруват. Карат се и правят любов. Живеят. За да се получи така, както желая, трябва да съм тук, преди и по време на събитията, и след тях. Затова искам да наема къща.
Джим набоде парче пай и го преглътна с кафе.
— Случайно зная за една, съвсем близо до главната улица. Стара е, основната част е построена преди Гражданската война. Има четири спални и три бани. Хубави тераси, отпред и отзад. Преди две години беше направен нов покрив. Кухнята е с място за хранене, въпреки че в съседство има малка трапезария. Уредите не са последна дума на техниката, но имат още пет години живот. Наскоро беше пребоядисана. Последните наематели се изнесоха преди месец.
— Звучи идеално. Изглежда, знаете всичко за нея.
— Разбира се. Ние сме собствениците. Кал, трябва да заведеш Куин. Можеш да я покажеш на нея и Лейла на път за вкъщи. Знаеш къде са ключовете.
— Да — каза той, когато Куин го погледна с ослепителна усмивка. — Зная къде са.
Както бе най-разумно, Куин се качи в колата на Кал, а Лейла и Фокс ги последваха. Тя изпъна крака и въздъхна.
— Ще започна с това, че родителите ти са страхотни хора. Късметлия си, че си отраснал в дом, изпълнен с толкова топлота и уют.
— Съгласен съм.
— Баща ти напомня за Уорд Клийвър и същевременно за Джими Стюърт. Бих го хапнала като ябълковия пай на майка ти, за който заслужава повече овации от Марта Стюърт или Грейс Кели в ролята на Джулия Чайлд.
Устните му трепнаха.
— Тези сравнения биха се харесали и на двамата.