Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
— А ти все още си най-сладкият ми кавалер. Кога ще доведеш онази писателка на гости при мен?
— Скоро, ако искаш.
— Мисля, че е време. Не зная защо. Като заговорихме за… — Тя кимна към отворените двойни врати. — Тези двете наистина биха завъртели главата на всеки.
Кал погледна натам. Забеляза и Лейла, защото бе до нея, но цялото му внимание бе насочено към Куин. Бе навила буйните си руси коси с нотка на изисканост и бе облякла отворено черно сако върху дантелено горнище — корсаж, спомни си той. Наричаха ги корсажи и Бог да благослови онзи, който ги бе измислил.
На ушите и китките й блестяха украшения, но той бе сляп за всичко друго, освен за тази невероятно секси ключица, която нямаше търпение да докосне с устни.
— Ще ти потекат лиги, Кейлъб.
— Какво? — Той примигна и се обърна към Еси. — О, боже!
— Наистина е прелестна. Придружи ме до масата ми и върви да я посрещнеш. Доведи нея и приятелката й да ги поздравя, преди да си тръгна.
Докато стигне до тях, Фокс вече ги бе настанил до един от подвижните барове и бе поръчал шампанско. Куин се обърна към Кал с чаша в ръка и надвика музиката:
— Тук е супер! Бандата е върхът, питиетата са студени, а обстановката те кара да мислиш само за любов.
— Очакваше да видиш двама-трима беззъби смотаняци, свирещи на буркани и дъска за пране, евтин сайдер и няколко пластмасови сърца?
— Не — засмя се тя и размаха пръст срещу него. — Но не очаквах и това. За първи път съм на парти с жива музика в боулинг зала и съм впечатлена. Виж! Онова там не е ли почитаемият кмет? Мъжът, който прикляква?
— С братовчедката на съпругата си, която е диригент на хора на Първа методистка църква.
— Онази жена не е ли твоята секретарка, Фокс?
Лейла посочи към една маса.
— Да. За щастие, мъжът, когото целува, е съпругът й.
— Изглеждат лудо влюбени.
— Мисля, че са. Не зная какво ще правя без нея. След два месеца се местят в Минеаполис. Вместо просто да заминат за няколко седмици през юли… — Фокс замълча. — Никакви разговори за работа тази вечер. Искате ли да си намерим маса?
— Идеално за зяпане на хора — съгласи се Куин, а после рязко се завъртя към музикантите. — „В настроение“!
— Емблематичното им парче. Танцуваш ли суинг? — попита я Кал.
— Доста добре. — Куин го погледна и се подвоуми. — А ти?
— Да видим какво можеш, Русокоске.
Той сграбчи ръката й и я повлече към дансинга. Фокс се загледа в тях, докато се въртяха и изпълняваха сложни стъпки.
— Никога не ще мога да се науча на това.
— И аз. О! — Лейла широко отвори очи. — Доста са добри.
На дансинга Кал зае позиция с Куин за двойно завъртане и после я хвана, с гръб към него.
— Уроци?
— Четири години. Ти?
— Три. — Когато песента свърши и започна бавна балада, той я притисна и отправи благословия към майка си. — Радвам се, че си тук.
— Аз също. — Куин потърка буза в неговата. — Тази вечер всичко изглежда толкова хубаво, сладко и бляскаво. Ммм! — замърка тя, когато Кал галантно я завъртя. — И секси. — Наведе глава назад и му се усмихна. — Напълно промених циничния си възглед за Свети Валентин. Вече е любимият ми празник.
Той потърка устните й със своите.
— Какво ще кажеш след този танц да се уединим горе в склада за едно бързо?
— Защо да чакаме?
Смеейки се, Кал понечи отново да я притегли към себе си. И застина.
От сърцата течеше кръв. Червени струи обливаха бляскавите украси и капеха на дансинга, опръскваха масите, стичаха се по косите и лицата на хората, които се смееха, разговаряха, пристъпваха или се поклащаха.
— Куин!
— Виждам го. О, господи!
Вокалистът продължаваше да пее за любов и копнеж, докато червените и сребристи балони над главите им гръмваха един след друг като пушечни изстрели. И от тях се посипваха паяци.
Дванадесета глава
Куин едва потисна писъка си и щеше да се оттегли с танцова стъпка, ако Кал не я бе сграбчил.
— Не е реално — заговори той с пълно, ледено спокойствие. — Нищо от това не е реално.
Някой се засмя и звукът отекна силно. Прозвучаха одобрителни викове, когато музикантите смениха темпото с бърз, динамичен рок.
— Страхотно парти, Кал!
Ейми от цветарския магазин танцуваше с широка усмивка на опръсканото си с кръв лице.