Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
— И тя може да дойде… да потанцува.
Този път завъртането на очи не бе шеговито.
— Кал, никоя жена не би искала да се влачи с двойка на парти за Свети Валентин. Сякаш носи на челото си надпис „Смотанячка“, който не се заличава лесно.
— Фокс може да я доведе. Може би. Ще го попитам.
— Това е добра идея, особено щом го правим за забавление. Ти ще попиташ него, аз — нея, и ще видим. Но дори и да не стане… — Куин сграбчи предницата на ризата му и този път доближи устните му до своите за дълга, дълга целувка. — В моята спалня, в дванадесет и пет.
Лейла седеше на новия си матрак, купен с намаление, докато Куин трескаво преглеждаше дрехите, които преди малко бе окачила в гардероба си.
— Куин, наистина благодаря за загрижеността, но се постави на мое място. В ролята на „опашката“.
— Момиче с кавалер не може да се нарече „опашка“. Фокс ще дойде.
— Защото Кал го е помолил да прояви съжаление към бедната неудачница без гадже за Свети Валентин. Може би му е казал или го е подкупил, или…
— Права си. Сигурно се е наложило да извие ръцете му, за да го накара да излезе с плашило като теб. Признавам, че всеки път, когато те погледна, се изкушавам да кажа: „Господи, каква грозница!“. Освен това… О, страхотно сако! Имаш много хубави дрехи. Но това е върхът. Ммм! — Куин го погали, сякаш галеше котка. — Кашмир.
— Не зная защо го взех. Не зная защо взех половината неща, които опаковах в багажа си. Просто ги грабнах. А ти се опитваш да отвлечеш вниманието ми.
— Не точно, но се получава. За какво говорех? А, да. Освен това, не отиваме на любовна среща. Ще бъде групово забавление — каза тя и накара Лейла да се усмихне. — Просто ще отидем четиримата заедно в боулинг клуба, за бога, да послушаме някаква местна банда и да потанцуваме.
— Да. След което ти ще вържеш шал на вратата на спалнята си. Била съм в колеж, Куин. Имала съм съквартирантка. Всъщност, имах съквартирантка нимфоманка с огромна колекция от шалове.
— Проблем ли е? — Куин престана да рови в гардероба и хвърли поглед назад към нея. — Ние с Кал, в стаята отсреща?
— Не. Не. — Как да не се почувства глупава и дребнава в този момент? — Мисля, че е страхотно. Наистина. Щом ви погледне човек, може да каже, че сте готови да се нахвърлите един върху друг като зверове.
— Така ли? — Куин рязко се завъртя. — Сигурно.
— Той е страхотен. Радвам се за вас. Просто се чувствам… — Лейла раздвижи рамене. — … излишна.
— Не си. Не бих могла да живея тук без теб. Куражлийка съм, но не бих останала сама в тази къща. Партито не е нищо особено. Не е задължително да ходим, но мисля, че ще е забавно за всички ни. И шанс да направим нещо съвсем нормално, което да отклони мислите ни от всичко ненормално.
— Имаш право.
— Е, обличай се. Сложи нещо небрежно и може би малко секси, и да превземем „Боул-а-Рама“.
Музикантите, местна група на име „Холоуд Аут“, бяха започнали първата си изява. Често свиреха по сватби и фирмени тържества и редовно ги ангажираха за проявите в центъра, защото репертоарът им включваше всичко от стандартни стари парчета до хип-хоп. Това „за всекиго по нещо“ поддържаше оживлението на дансинга, а решилите да си дадат почивка можеха да си побъбрят на някоя от разположените в кръг маси или да пийнат и хапнат нещо от малката шведска маса до една от страничните стени.
Според Кал неслучайно това бе една от най-популярните прояви в центъра. Майка му оглавяваше комитета по украсата, така че бе пълно с цветя, свещи, червени и бели гирлянди и светещи червени сърца. Хората имаха повод да се издокарат, доколкото позволяваше февруарското време, да се съберат и послушат музика и да покажат танците, които са научили. Или като Сай Хъдзън, дори и без да са ги научили.
Беше един от малкото весели мигове към края на тягостната зима и винаги успяваха да напълнят заведението. Кал танцува с Еси на „Отнеси ме до луната“.
— Права беше майка ти да те запише на онези уроци по танци.
— Станах за посмешище на всичките си връстници — отбеляза Кал. — Но сега нямам проблеми със стъпките.
— Повечето жени биха полудели по добър танцьор.
— Факт, от който се възползвам при всяка възможност. — Той й се усмихна. — Толкова си хубава, бабо.
— Остарявам с достойнство. На младини съм завъртяла доста глави.
— Все още завърташ моята.