Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
Искаше му се да можеше, но знаеше, че тогава чувствата му към нея нямаше да са толкова силни и сложни.
— Добре, но нека се разберем, тук и сега, че ако промениш решението си и направиш точно това, никой няма да дължи обяснения.
— Дадено. Е, да поговорим за наема. Колко ще ни е струва тази къща?
— Ще плащате консумативите. Отопление, ток, телефон, кабелна телевизия.
— Естествено. И?
— Това е.
— Как така?
— Няма да ви искам наем, защото сте тук, поне отчасти, заради мен. Заради моето семейство, моите приятели, моя град. Няма да извличам печалба от това.
— Пословично честен. Такъв си, а, Кейлъб?
— Почти винаги.
— Аз ще извлека печалба, оптимистично погледнато, от книгата, която възнамерявам да напиша.
— Ако оцелеем след юли и успееш да напишеш тази книга, ще бъде заслужено.
— Е, трудно е човек да се пазари с теб, но май се договорихме.
Куин пристъпи напред и му подаде ръка.
Той я пое, а с другата си ръка обхвана тила й. В очите й затанцува изненада, но не се съпротиви, когато Кал я приближи към себе си.
Движенията му бяха бавни, както и допирът на телата, сливането на устните, закачливото преплитане на езици. Не беше необуздан порив, както в онзи миг до камъка. Нямаше внезапно, отчаяно желание, а плавен преход от любопитство през наслада до копнеж, докато главата й се замая и кръвта й закипя. Всичко в нея замълча и остана единствено тихото мъркане в гърлото й, когато той промени ъгъла на целувката.
Чувстваше все по-пълното й отдаване, отпускането на ръката, която държеше в своята. Напрежението, което го бе сковавало през целия ден, изчезна, за да изживее блаженството на този миг, тих и безкраен.
Дори когато се отдръпна, запази това вътрешно спокойствие. Очите й се отвориха и срещнаха неговите.
— Този път бяхме само ти и аз.
— Да. — Ласкаво погали тила й. — Само ти и аз.
— Държа да изтъкна, че имам принцип да не се обвързвам романтично, интимно или сексуално с човек, пряко свързан с историята, която проучвам.
— Може би е разумно.
— Разумна съм. Освен това държа да споделя, че в този случай съм склонна да наруша принципите си.
Кал се усмихна.
— Вече успях да те накарам.
— Вироглавец. Е, значи съм на път да се обвържа с пословично честния герой и би трябвало да ми харесва. За съжаление, трябва да се върна в хотела. Имам много… неща. Подробности, които трябва да уредя, преди да се нанеса тук.
— Разбира се. Мога да почакам.
Той задържа ръката й в своята и угаси лампата, докато излизаха.
Единадесета глава
Кал изпрати голям букет розови рози на майка си. Франи обичаше традиционните цветя за Свети Валентин и той знаеше, че баща му винаги избира червени. Ако някога забравеше, Ейми Йост от цветарския магазин неизбежно щеше да му го напомни, както всяка година.
— Баща ти поръча червени миналата седмица, за доставка днес, саксия с мушкато за баба си и от специалната ни празнична аранжировка за сестрите ти.
— Този подмазвач — каза Кал. Знаеше, че това ще я накара да се засмее. — Какво ще кажеш за букет жълти за баба ми? Във ваза, Ейми. Не искам да се суети с тях.
— А, много мило. Имам адреса на Еси в компютъра, само надпиши картичката.
Кал избра една от изложените и след минута размисъл написа: „Червени са сърцата, а жълти са цветята. В празничния ден дар са те от мен“.
„Банално“, реши той, но щеше да хареса на баба му.
Посягаше към портфейла си, за да плати, когато забеляза лалетата на червени и бели ивици зад стъклените врати на хладилната витрина.
— Тези лалета изглеждат… интересни.
— Красиви са, нали? Създават усещане за пролет. Няма проблем, ако искаш да сменя някои от розите с тях. Мога да…
— Не, не, може би… Ще взема и от тях. Още една доставка във ваза, Ейми.
— Добре. — Веселото й закръглено лице засия от любопитство и очакване на интересна клюка. — Коя е избраницата ти, Кал?
— По-скоро са подарък за нов дом.
Не виждаше причина да не изпрати цветя на Куин. „Жените обичат цветята“, помисли си той, докато попълваше формуляра за доставка. Беше Свети Валентин и тя се нанасяше в новата си квартира. Не бе като да й купи годежен пръстен или венчална халка.