Изневяра
- Автор: Алтан Ахмет
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Памет
- ISBN: 978-954-29-6001-0
- Переводчик: Панайотка Панайотова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Изневяра». Краткое содержание книги:
„Даваше си сметка, че ако се срещнеше още веднъж с него, това нямаше да бъде вече просто «забежка» — случайна, за един път. Приключението й щеше да се превърне в един объркан и труден лабиринт, от който нямаше да може да излезе. Или поне нямаше да може да излезе лесно. Чувстваше го. Ако ще бяга — сега е моментът. След това ще бъде късно. Въпреки това не искаше да избяга. Любопитството «А после какво?» я измъчваше толкова силно, колкото възбудата и насладата от преживяното. Както в началото на много подобни връзки, тя попадна в капана на любопитството.“
След като прочетете тази книга, вече нищо няма да бъде същото.
Тя ще ви накара да преосмислите живота, връзките си, копнежите си, неподозираните стремежи на плътта и емоциите и с изненада ще откриете, че всъщност са много по-различни, отколкото сте предполагали…
Това не е само „дисекция“ на една изневяра, а проникновен психологически анализ на мислите, подбудите, чувствата определящи поведението на човешката личност!
Едно разтърсващо и пълно с обрати пътуване из най-скритите кътчета на съзнанието!
Много малко писатели могат да изследват дълбочината на чувствата и да разкажат завладяващо за хората и любовта като Ахмет Алтан.
Отговори й още на второто позвъняване. Гласът му прозвуча толкова зарадвано, че Айдан се стъписа:
— Айдан, какво става с тебе? Къде пропадна!
Айдан помълча секунда-две, после каза:
— Нали се разбрахме ти да ми се обадиш.
— Така ли? Аз пък си мислех, че ти ще ми се обадиш!
Айдан си пое дълбоко дъх:
— Измисляш си сега, нали?
Джем обаче не реагира на въпроса й и отговори с шега:
— Добре съм, скъпа. И на мене ми беше мъчно за тебе.
— Ще дойдеш ли, както се бяхме уговорили, или…
— Разбира се, че ще дойда, ти само ми кажи кога.
На Айдан й се искаше да каже „тази вечер“, но успя да се овладее:
— Утре вечер удобно ли ти е?
— Удобно ми е… Знаеш ли, с мъка ще дочакам да стане утре…
— От това, че не се обади, личи колко ще ти е трудно да дочакаш да стане утре… Както и да е… Как да го направим?
— В колко заспива Халюк?
— Сутрин рано има операции, затова си ляга преди дванадесет.
— В колко да дойда?
— Ела в един… Точно в един аз ще отворя вратата…
Айдан не можеше да повярва, че наистина ще направи това, за което се готвеше. Това любене не можеше да се сравни с другите! Много по-различно! И много по-опасно! Ако Халюк се събудеше и я хванеше, няма да може да отрича и измисля оправдания. Тогава щеше да загуби всичко — семейство, бъдеще. Никой, освен тя самата, нямаше да я намери за права, да я защити… Семейството й ще се срамува от нея… Но още докато си мислеше за възможните последствия, предусещаше предстоящото удоволствие — космите на тила й настръхваха, душата й потрепваше в сладостна тръпка, пулсът на сърцето й биеше в слепоочията й. Нетърпението и възбудата бяха толкова силни, че всичко останало й се струваше незначително и маловажно.
Единственият човек, с когото можеше да направи това, беше Джем. Не мислеше, че извършва нещо срамно или грешно. Не изпитваше чувство за вина и знаеше, че единственият, който мисли като нея, беше Джем. Защото и той гледаше на това като на игра с много адреналин и предизвикателства в нея. Не отричаше и не търсеше оправдания за действията и последствията им. Вярваше на Джем. Знаеше, че няма да започне да я укорява или да й се присмива, няма да прехвърли отговорността единствено и само върху нея, няма да я остави сама. Всъщност в тези работи човек никога не можеше да бъде абсолютно сигурен, но Джем беше от малкото изключения, на които можеше да се вярва.
Причината за вълнението тази вечер всъщност беше присъствието на Халюк вкъщи — знаеше, че ще си легне рано, но ако се събуди… Със свито сърце го чакаше да си легне. И когато той каза:
— Аз си лягам, скъпа — умираше от страх да не се издаде неочаквано за самата нея гласът й прозвуча спокоен:
Добре, скъпи, лягай, и аз ще дойда след малко…
Веднага щом Халюк излезе от салона, започна да мисли какво да облече. Първо се спря на една къса, тънка нощница, но после се отказа — по-добре дебелата, която обличаше в студени нощи — тя повече щеше да й напомня, че е вкъщи и че Халюк спи в другата стая.
В един без нещо тихичко отиде до спалнята — Халюк спеше. Дръпна вратата, но не я затвори напълно — остави малък процеп — ако Халюк се събуди, да не се усъмни случайно. Изгаси всички лампи вкъщи.
Точно в един часа на пръсти доближи вратата и я отвори. Чу асансьорът да спира на горния етаж. Джем бе слязъл един етаж по-горе, без да включва осветлението на стълбите. Дочу леките му стъпки и отвори вратата. В тъмното не можеше да различи лицето му — стоеше пред нея като черна сянка.
Хвана Джем за ръката.
Сърцето й блъскаше лудо в гърдите й. Ударите му като тежък чук се стоварваха върху всяка част на тялото й.
Още сутринта беше решила къде ще го направят.
Дръпна ръката на Джем и го поведе към малка стаичка до кухнята. Тук, заедно със старите абажури и легени за бельо, се намираше и масата за гладене. До нея имаше тесен, нисък миндер, на който почти никой не сядаше — оставяха легените с бельо върху него.
В стаичката беше тъмно. Предметите изглеждаха като черна безформена маса. Усещаше се леко миризмата на влажно пране.
Седна върху миндера. Повдигна нощницата си нагоре. Джем също не се съблече, а само разкопча панталона си и го смъкна до кокалчетата си. Отпусна се на колене върху миндера.
В тъмната стая бедрата и коремът на Айдан блестяха като матов седеф. Джем прекара ръце под тях и ги повдигна. Твърдостта, която очакваше, първо се допря в слабините й, сякаш търсеше пътя, после я усети в себе си. Повдигна се на лакти и се дръпна леко назад. Докато Джем плавно се плъзгаше напред-назад, от една страна слушаха собственото учестено дишане, от друга — гласовете вкъщи.